Отпадането на доживотната присъда без право на замяна, което е сред промените в новия Наказателен кодекс, трябва да бъде поставено като въпрос на национален референдум, защото е засегнат етичният принцип справедливостта. Обществото ни не е дозряло за подобен дебат. Тезата е на психиатъра д-р Цветеслава Гълъбова в дебат по темата в „Тази сутрин”.
Според нея в случаите, в които се постановява това наказание, става въпрос за психопати с тежки личностови разтройства. Те са свръхчувствителни към собствените си преживявания и безчувствени към околните. Могат да носят наказателна отговорност, но не подлежат на лечение.
Ангел Джамбазки от ВМРО подкрепи мнението й за липсата на възможност тези хора да се поправят. По думите му ролята на това наказание в случаите, в които се заслужава, е да пази обществото.
На противоположната позиция застана адвокатът Николай Хаджигенов, според когото промяната е „чисто правен механизъм” и никой не е казал, че доживотните присъди ще бъдат заменяни при всеки случай. Ако този механизъм обаче липсва, това наказание попада в графата „изтезания”, което е признак за нецивилизиваност на българското общество. „Да оставим гилотината тогава... Да върнем бесилките по площадите”, иронично предложи той и допълни: „Това с лагерите ГУЛАГ не работи. Да излезем малко от каменната ера и да заприличаме на цивилизована държава”. Юристът допълни, че промяната се налага под натиск от Брюксел.
Д-р Гълъбова уточни, че категориите хуманност и нехуманност са приложими за нормалните хора, но не и за извършилите тежки престъпления, рецидивистите и затова аргументът „хуманност” не трябва да се използва в този дебат.
Джамбазки даде пример с норвежеца Андерш Брайвик, който уби над 70 души, а заради „хуманната” система в страната той получи само 15 години затвор. „Проявата на хуманност в едно нехуманно общество е неразумно. Разговорът в българското обществото за това е лицемерен. Показват се хора, които казват, че трябва да сме хуманни към извършителите, кой е хуманен към жертвите?”, попита той.
По думите му в българското общество има огромно чувство за липса на справедливост и даде още един пример – осъденият за двойното убийство в дискотека „Соло”, който е в неизвестност. Джамбазки посочи като голям проблем и съществуването на „многозначителното престъпление”, което е „бич за хората по малки населени места” заради битовата престъпност.