Дали чиновници и полицаи ще стоят вместо обозначителни табели около дупките по пътищата все още не е ясно, но в обозримо бъдеще всеки премиер ще може да се заиграва с темата, защото състоянието на настилките няма начин решително да се подобри в близко бъдеще. Това стана ясно от думите на експерти в студиото на „Тази сутрин”.
Преди седмица ви показахме лунния пейзаж по родните пътища след стопяването на снега. Сред зрителите явно се оказа и министър-председателят Бойко Борисов, който на извънредно правителствено заседание поиска спешни мерки за затварянето на ямите по основни транспортни артерии в цялата страна.
Ями, в които всяка година потъват по 100 млн. лв държавни разходи и още незнайно колко пари от джоба на гражданите, които плащат данъци и винетки, за да трошат колите си по пътя от точка А до точка Б.
„Премиерът е гневен, министърът (на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – б.р.) е гневен, и аз съм гневен”, каза председателят на Агенция „Пътна инфраструктура” инж. Дончо Атанасов.
В същото време обаче той посочи, че не можем да очакваме много повече от наличните пътища и магистрали: „Република България притежава 44 хил. км пътища. Една огромна част от тези пътища са на възраст 40-50 години. Експлоатационният период на един път, особено на автомагистрала, е 7-8 години. Има магистрали, които не са ремонтирани около 30 години”.
Той преповтори и тезата на управляващите, че големите температурни амплитуди допълнително претоварват остарелия асфалт.
Как обаче се случва това на практика? Пред камерата на bTV инж. Иван Василев от Областното пътно управление в столицата коментира, че химикалите, които се пръскат за топене на снега, имат негативно влияние: „При осоляване и при обработка с химикали, водата се топи и започва да влиза в пукнатини и микропукнатини. След спиране на действието на солта или химикала, тя замръзва и, в комбинация с топло и студено време – вечерта знаем ,че е по-студено – когато замръзне, руши настилката”.
А как ще го ремонтираме?
Председателят на Управителния съвет на Браншова камара „Пътища” и бивш шеф на АПИ инж. Стефан Чайков коментира, че в голям процент от общинските пътища имаме почти пълно унищожаване на износващия слой и няма как да се реже в дълбочина до здраво. „На такива пътища трябва да се върви към цялостно преасфалтиране”, категоричен беше той.
Цената обаче е около 1 млн. евро на километър и затова е трудно да стигнем до „идеалната ситуация” основни ремонти да се правят на 5-10 години.
Така стигаме и до пълненето на дупки. През зимата то се прави със студена смес, като целта е просто участъкът да издържи до по-топлите месеци, когато се правят трайни кръпки с горещ асфалт, обясни инж. Дончо Атанасов.
По думите му подобни „палиативни мерки” имат живот от няколко месеца, но в момента се върви към използването на полимери с по-голяма трайност, които могат да се полагат и буквално във вода.
Надали обаче точно с такива работят многобройните знайни и незнайни фирми, заснети от зрители на bTV да кърпят с горещи смеси посред зима, в дъжд или пък да трамбоват участъците като… скачат върху инертния материал. Шефът на АПИ отбеляза, че най-често става дума за водни цикли, при които фирмите са длъжни да възстановят настилката, но би трябвало последващият контрол да не допуска подобна и според него непрофесионална работа.