На 17 юли Църквата почита паметта на св. великомъченица Марина, понесла мъчения, отдавайки живота си на християнската вяра едва на 16 години.
За нас, българите, тя е Огнена Марина – символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите.
Имен ден днес празнуват Марин, Марина, Маринка, Маринчо, Маринела, Марчо.
От рано сутринта стотици богомолци се събраха в митрополитския храм „Света Марина" в Пловдив, за да се поклонят пред частица от мощите на свети Георги, пренесена там днес. Патриарх Неофит отслужи празничната света литургия по случай празника.
Св. Марина живяла през III в. и била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска.
В това време римляните жестоко преследвали християните. Много от тях се криели по пустините и планините, но мнозина оставали в градовете и се стараели да проповядват и разпространяват словото Божие.
От един такъв християнин 12-годишна Марина за пръв път чула за Исус Христос и сърцето ѝ се изпълнило с любов към него. Тя много желаела да получи свето кръщение, но, поради гонението, нито в града, нито в околностите имало свещеник, който да може да извърши това тайнство.
Марина се оставила на Бога и очаквала неговата воля, като междувременно не се бояла открито да изповядва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.
Пръв неин гонител станал баща ѝ. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, я намразил и започнал да се отнася с нея много жестоко.
Преди смъртта си Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички.
В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, който я призовал към вечния покой.