Остават броени дни до Олимпийските игри в Рио. Едни от най-големите български надежди в леката атлетика са Милица Мирчева и Митко Ценов. Всички български олимпийци са във финална подготовка, те двамата обаче прекарват последните месеци в тренировки с най-силните държави в бягането – Кения и Етиопия.
Какво е да бягаш редом до африканските лекоатлети?
Милица Мирчева е едва на 22 години, крехка възраст за маратонец. „Аз лично обичам усещането след тренировка, когато си уморен и се чувстваш доволен от труда, който си положил. Има една странна наслада, която повечето хора не мога да си обяснят.
За нея ролята на треньора е решаваща. „Ако нямаш човек, който да те подготвя, никой не може да постигне голям резултат. Ролята на треньора е около 80% от работата, други 20% са труд, късмет, мотивация и трудолюбие”, казва тя.
Милица е републикански шампион и едва на второто си състезание успява да покрие олимпийския норматив – 42 км за 2 часа и 45 минути.
За първи път от десетилетия България има свой представител както в маратона, така и в бягането с препятствия. „Трябва да си малко по-пъргав от обикновено, да имаш по-здрав глезен, трябва да си по-жилав Атлет”, казва Митко Ценов. Той казва, че най-важното нещо в спорта е да имаш волята да вършиш неща, които други състезатели могат да свършат.
Най-силните конкуренти в бягането са от Етиопия и Кения. Именно в Кения бяха на лагер Милица и Митко.
Подготовката в Африка е изключително полезна, защото е на различен терен, надморска височина от над 2400 м и в обкръжението на топ бегачи.
„Имах допир до всеки един топ атлет в моята дисциплина, виждаш те кактренират, как го правят, как се борят и добиваш един хъс да правиш като тях”, казва Митко.
У нас успехите в спорта са още по-труднопостижими заради недостига на средства. „Цялото състояние на спорта в България е такова, че е трудно да мотивираш младите, да ги накараш да бъдат постоянни”, казва треньорът Йоло Николов.
Докато на Запад състезателите вече се готвят за олимпиада, у нас повечето спортисти нямат здравни осигуровки, купуват сами екипите си и покриват разходите за рехабилитация. Заплатите на младите състезатели са около 500 лв, а на треньора им – доста по-малко.
Милица и Митко не си правят илюзии, че ще вземат медали – все още са много млади и в началото на кариерите си. За Милица Рио ще е опит и трамплин за бъдещи успехи. Митко, пък, се надява да се класира на финал сред най-добрите.
Стартовете на маратона и бягането с препятствия са в средата на август.