Лекарите са най-голямата жертва на депресивни състояния и повече от половината от тях не се лекуват. Данните са на националния консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова.
Работата на лекарите в Спешното отделение на Окръжна болница е крайно натоварваща, дежурствата са дълги и стресът е постоянен.
Това са причините и в световен мащаб масово лекарите да страдат от прегаряне и депресивни разстройства.
Данните показват, че 70% от лекарите не търсят помощ от страх да не загубят работата си, 27% се самолекуват, 6% сменят работата си.
Д-р Рада Прокопова завежда Клиниката по кардиология в Окръжна болница. Всеки ден преглежда по 40 пациенти.„В болницата лекарят приема болката и болестите на всички хора, с които се среща и преглежда. Това е огромно напрежение, което изисква огромни сили и огромна енергия, които болните взимат от теб и това е ден след ден, ден след ден”, каза д-р Рада Пропокова.
Тя не крие, че през 25-те години трудов стаж e имало моменти, когато се е чувствала на дъното.
„Естествено, че съм имала периоди, в които съм била крайно изтощена и знаете ли, изчерпването е огромно по време на работния процес. И за близките остава много малко от нас… да вложим нещо в тях”, допълни д-р Пропокова.
Срещаме и д-р Михаил Атанасов по време на 12-часовото му дежурство – на пореден адрес.Д-р Атанасов работи в Спешната помощ от 30 години. Много негови колеги не са издържали и са напуснали. Казва, че напрежението е постоянно и дава отражение.
За последните 2 години в Клиниката по психиатрия към „Александровска болница” са преминали 33-ма лекари.
„В тази група болни са предимно общопрактикуващи, имаше няколко педиатъра. Оплакванията са депресивни – потиснато настроение, нарушен сън, апетит. Лекарите боледуват повече от депресия, отколкото общата популация”, заяви проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия.
У нас несигурността в системата на здравеопазването е основен фактор за отключването на заболявания при лекарите.
Анестезиолозите и хирурзите са най-честите жертви на депресивни състояния.