Какво е да воюваш срещу брат си и срещу баща си? Разказ на един от жителите на Мостар, чието семейство е разделено на три по време на войната в Босна и Херцеговина.
Четвърт век по-късно защо мечтите му не са се сбъднали и какво очаква от Европа – с него се срещнаха Кристина Баксанова и операторът Борис Пинтев.
Централна улица в града е фронтовата линия, на която Зоран Лакета се сражава. Улицата все още пази белезите на онези години. Като „къщата на мълчанието” – една от сградите мишени на обсадата в Мостар.
„По онова време аз бях от другата страна на улицата. На тази страна, мюсюлманската, беше родният ми брат”, разказва Зоран.
Баща им воюва на трета страна – на босненските сърби.
В боевете на 6 август 1993 г. Зоран губи брат си. „Най-лошото стана, когато моят Гого, брат ми загина. Научих за смъртта му от радиото”, спомня си той.
26 години по-късно Зоран често е около възстановения Стари мост над Неретва. Не вярва, че родината му скоро ще стане част от европейското семейство.
„Ние сме в задния двор на Европа, защото имаме корумпирана власт. Те се страхуват да влезем в ЕС, защото се нахраниха и ограбиха земята. Утре ако влезем в ЕС, те ще трябва да отговарят за действията си”, заяви той.
През последните години, както много свои сънародници, Зоран търси изход на Запад. Подава документи за убежище в две държави, но молбите му са отхвърлени. Дори попада в ареста.
Кристина Баксанова и операторът Борис Пинев представят „Три разказа” от Босна и Херцеговина в поредицата за Западните Балкани, тази вечер в bTV Репортерите.
