Светът, България и ние вече не сме същите. Човечеството преживява втората поред COVID година. В мирно време загубихме близки, загубихме и медици. Изпращаме я обаче и като годината с едни от най-големите успехи в медицината. На какво ни научиха коронавирусът и епидемията?
2021 г. е тъжна за мнозина от нас - изгубихме над 20 хиляди живота. За някои се случи чудо и днес те са щастливи, че след болестта отново прегръщат близките си. Едни повярваха в науката. Трети така и не успяха да се справят със съмненията
2021 г. посрещнахме без пищни тържества, но с надежда – България плавно излизаше от схватката на първата голяма COVID вълна. Вече разполагахме и с оръжие срещу вируса - ваксините.
„Тази пандемия и този COVID, това страдание, е много сериозно. Загубихме достатъчно колеги. Надявам се да няма повече“, казва д-р Зайков.
За някои семейства годината започна с тревога - дали близките им ще се приберат у дома. Такава е историята на Любомир Господинов. Разболява се в края на 2020 г. Рязко влошаване и интубация - критично състояние, в което не е вярвал, че ще се окаже.
„Човек никога не се замисля и не си задава тия въпроси. Аз вярвах, че го има тоя вирус. Когато боледувах в началото на годината, не беше възможно човек да се ваксинира“, казва Любомир. Моментът, в който се влошава, го няма.
„Когато са ме закарали в болницата, споменът ми се губи. Но когато се събудих, не знаех кой съм, не знаех името си“, разказва мъжът.
Почти година по-късно Любомир ни разказва, че се е учил да прохожда отново. Днес е имунизиран с три дози. Цял живот ще е благодарен на медиците. Той оздравява, а светът се изправя пред нова заплаха. COVID-19 атакува с нов, по-заразен вариант.
Британската мутация проби и у нас и скоро заболелите започнаха да се множат, заедно с броя на починалите.
Лутахме се между отлагането на мерките и неизбежността им. След пика дойде лятото с по-малко заразени и дълго чаканата глътка въздух, която да поеме системата.
На 17 юни обаче беше регистриран първият случай на вариант „Делта“ у нас - ново изпитание пред болниците.
Пикове и спадове имаше и при имунизацията. След дългите опашки за ваксина имаше период на затишие.
Покрай зелените сертификати желаещите за ваксини скочиха, но така и не успяхме да надскочим дъното в класацията по най-малко имунизирани
„България има добра почва в разпространяване на фалшиви новини. Имаме много нисък праг на преценка кое е вярно и кое не. Това е съчетано с ниско ниво на доверие в институциите. И с едни три последователни избори. Някои партии яхнаха антиваксърството. Става една амалгама, която дава своите резултати“, смята доц. Ангел Кунчев.
Груби грешки при овладяването на вълните няма, но гласът на експертите често беше нечут, продължава докторът. „Аз две години не успях да убедя трима министри, че трябва да се направи информационна кампания. Един казва "всеки сам да си решава", други казват "защо ние да даваме парите“, признава Кунчев.
А какво ни чака в петата вълна, ако "Омикрон" не ни подмине? „С нашите 28 процента имунизация - ако така влезем, ще имаме проблеми. Пак ще напълним болниците, пак ще има смъртни случаи. Ниското ниво ще накара хората да не правят бизнес у нас, да не пътуват. Най-ключовото е да имаме смелостта да вземем необходимите мерки, дори когато те са непопулярни“, казва Кунчев.
2021 г. Кунчев описва като една от най-тежките, но прага на 2022 г. прекрачва с умерен оптимизъм.
„Февруари-март една вълна, с която да се справим по-леко и без много жертви. Затихване - един летен сезон, който всички да си изкарат една хубава ваканция на море. Виждаме накъде вървят нещата - едно утихване на пандемията към есента. И веднъж завинаги да забравим за тоя вирус”, пожелава той.
На тези, които не вярват, че го има, Лобомир има да каже само едно – просто да се огледат наоколо.
А новата, трета поред COVID година човечеството ще посрещне по-подготвено - с нови лекарства и вероятно с нови ваксини, за да сме стъпка преди вируса.
