Става дума за мини „Бобов дол”, защото там ги хванаха. Има мини в Южна България, има мини в Средногорието. Говори се, че и на други места са купувани гласове и за други политически сили. Това каза вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов в студиото на „Тази сутрин”.
С обяснението, че не може да даде доказателства за информациите които има, синдикалистът отказа да каже подробности отвъд това, че на контролиран миньорски вот са разчитали практически всички добре представили се партии у нас.
Манолов, който е председател на надзорния съвет на Националния осигурителен институт, посочи, че разсрочването на задълженията на въгледобивното предприятие на Христо Ковачки действително идва в неочакван момент, но самият механизъм е ефективен.
По думите му, ако НАП не беше разсрочил дължимите 41 млн. лева по препоръка на НАП, щеше да се наложи да ги „зачеркне” и хиляди работници да останат без работа. Той посочи, че до решението се е стигнало, след като синдикът на намиращите се в несъстоятелност мини „Бобов дол” е изготвил оздравителен план.
Манолов припомни, че чрез отлагане на плащанията са събирани „до стотинка” парите от „Кремиковци” по времето, в което металургичният завод работеше.
„И аз бях изненадан, когато предложиха да включа в дневния ред това предприятие”, коментира синдикалистът, но допълни, че решението е взето с единодушие в т.ч. и от представителите на синдикалните и работдателските организации.
Бившият икономически министър Трайчо Трайков беше категоричен, че контролираният вот в Бобов дол е проява на „съвременно робство”, а конкретно за предприятията на Христо Ковачки можем да говорим за „тежка форма на рецидивизъм”.
Попитан защо синдикатите не се намесват, Димитър Манолов отговори, че по принцип организациите не се занимават с политическа дейност, но „нещата са много омесени, защото тези хора чрез икономически натиск са принуждавани да извършват някакви политически дейности”.