Цинично е как през годините политическата класа в България остави доверието на хората да изтече в канала, , без загриженост, без минимизиране на комплексите си за непогрешимост и себевлюбеност, без дори да смекча арогантния си тон и самодоволство.
Това се казва в декларация от името на „Има такъв народ“, представена в Народното събрание от Любомир Каримански.
Вижте и пълния текст на декларацията:
Доверието е неразделна част от функционирането на всяко общество, разбира се и на нашето. Доверието един в друг, в нашите обществени институции и в нашите лидери са основни съставки за социалния и икономически напредък, което позволява на хората да си сътрудничат и да изразяват солидарност един към друг. То позволява на публичните институции да планират и изпълняват политики и да предоставят услуги. Притежавайки властта и управлението на ресурсите, които могат да подсигурят стопанския живот, сигурността и спокойствието, опазването на националната сигурност, както и здравето на обществото, управляващите политически сили не си дават сметката, че погубват най-важната, безценна и незаменима стойност в обществото, а именно доверието! Установено е, че по-голямото обществено доверие подобрява спазването на разпоредбите и събирането на данъци. Доверието също така дава увереност на потребителите и инвеститорите, което е от решаващо значение за създаването на работни места и функционирането на икономиките в по-широк план. Успехът в постигането на всяка от целите за устойчиво развитие — от премахването на бедността, през борбата с изменението на климата до изграждането на мирни и приобщаващи общества — ще зависи от доверието на гражданите и бизнеса в публичните институции и един в друг.
В света почти няма политическа система без лицемерие, себелюбие и внушение за непогрешимост – все качества, които са разрушаващи човешкия дух и креативен потенциал.
Лошото е, че все не сме научили уроците от миналото. Ако направим една ретроспекция и вникнем в политическите уроци за последните 30 години ще видим, колко лоши ученици сме били. Интелектуалният и професионален потенциал на хората, които искаха да променим България постепенно беше изолиран, част от него изгонен в чужбина, а другата поетапно поставена в будна кома. Защо? Какво все не ни достигна и продължава да не ни достига?
Когато СДС с лидер - Иван Костов спечели властта с невероятна подкрепа и мнозинство и повечето от нас гласуваха за тях – всички си мислехме, че той ще управлява поне 2 мандата, за да се направят необходимите реформи и те да са устойчиви. Воденото от него управление имаше всички необходими ресурси – финансови, силови, външно-политически, инфраструктурни и т.н. И защо тогава не успя да спечели втори мандат? Когато дойде Н.В Цар Симеон II с толкова ентусиазъм и желание отново за реформи, справяне с бедността и догонване на средноевропейския начин на живот, той имаше отново всички ресурси изброени по-горе, но втори мандат не постигна. И така до поставянето на будните хора в България в десетгодишната кома на посредствеността, принизяване на необходимостта от знания, за да не могат да бъдат хората истински свободни.
Стигнахме до там, в днешни дни да ни опаковат надежда в прекрасна маркетингова опаковка, а тя изглеждаше така – бърз икономически растеж, реформа в правосъдната система, нулева толерантност към корупцията, превръщане на България в световен финансов хъб и какво ли още не! Така се опитва сегашното правителство чрез фасадна помпозност и прикриване на голата истина да ни представи прекрасно облечената и натруфена лъжа. А съдържателната, истинската част, от която можем да извлечем положителни практически заключения да е обвита в мистерия, ревниво пазена да не излезе от кутията и да обладае душите на хората.
Изводът от уроците, които живота се опитваше да ни учи през тези години бе и продължава да е БЕЗЦЕННОТО ДОВЕРИЕ. Ерозирането и девалвацията на доверието направиха така, че и Иван Костов, и НВ Цар Симеон II и тройната коалиция да нямат втора възможност. И е цинично, как през годините политическата класа в България остави доверието на хората да изтече в канала, без загриженост, без минимизиране на комплексите си за непогрешимост и себевлюбеност, без дори да смекча арогантния си тон и самодоволство. Напротив политиците през годините продължиха да захранват фантазиите си, самовнушенията, измислиците, за да могат още по-убедително чрез медиите – превърнали се в първа власт да представят облечените от тях лъжи и лицемерие като достоверни факти, а тя, истината да продължава да се скита гола и да търси начин да консолидира доверието на хората!