Възстановяването на щетите след водно бедствие струва скъпо, отнема години и винаги има недоволни. Показателен пример е село Бисер, в което бяха налети милиони за възстановяване, а разпределението на помощи превърна приятели във врагове.
Някои получиха двуетажни къщи, други все още живеят във фургони.
Сега селото е на път да се забърка в нов скандал. Оказва се, че част от помощта, която трябваше да достигне до бедстващите преди близо две години и половина все още залежава по складове.
В тъмните стаички на читалището откриваме помощи за хиляди левове. Матраци, легла и модерни мивки за вграждане, които по документи са получени от хората.
Защо не са раздадени? „Тези матраци и няколко духалки са оставени за хората, които, да даде Господ, да им се направят къщите(...) Ние не можем на едни да дадем много, а на тези, които нямат къщи, да не получат нищо”, обяснява кметицата Златка Ангелова.
Росен е един от 20-тимата, които нямат къщи. Не знае, че има неполучена помощ: „Получих само два олекотени юргана и две или три възглавници бяха (...) Фургонът тече, направих му покрив отгоре да не тече, снощният вятър го събори и сега пак наново”.
В селото, което получи безпрецедентна помощ от цяла България харченето на пари скара роднини. Със събраните над 2 300 000 лева се построиха 32 къщи, които внушително стърчат на фона на развалините.
А селото е на път да си остане с калните и разрушени улици. Въпреки, че има близо 5 милиона лева от Европа за нова инфраструктура, водопровод и пречиствателна станция, общината е на път да изгуби проекта, който вече месеци наред застоява във фонд земеделие.
Точна сметка колко пари е струвало възстановяването на Бисер не може да бъде направена, защото към милионите по дарителските сметки, трябва да се прибавят и парите, които фирми и частни лица раздадоха тук лично на хората, както и доброволния труд на строителите, които месеци наред разчистваха.
Освен това, в сметката влизат бялата техника, които пристигаше тук с камиони и държавната помощ за пострадалите.
Въпреки всичко това, близо две години и половина след потопа, селото все още не е напълно възстановено.