Ако изборите за президент и вицепрезидент бяха в отминалата неделя, за Румен Радев биха гласували 51,2% от гласуващите, за Анастас Герджиков – 22,5%, за Мустафа Карадайъ – 7,9%, а за Лозан Панов – 6,2%.
Това показва социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“, направено по поръчка на БНР. Проведено е лице в лице с таблети, сред 1009 пълнолетни българи, в периода 10-17 октомври.
Данните показват още, че подкрепата за Костадин Костадинов е 3,1%, за Милен Михов – 1,6%, а за Веселин Марешки – 1,1%.
С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,7%. Останалите се разпределят сред други кандидати. Сред тях са Волен Сидеров, Валери Симеонов и др.
Заявената активност за президентските избори е в следните стойности. 56,4% казват, че ще гласуват със сигурност на президентските избори, а 54,2% казват, че ще гласуват със сигурност на парламентарните избори. По над 20% са и онези, които казват, че вероятно биха гласували, но не са сигурни.
„Данните за структурата на нагласите и потенциалната активност показват възможност президентските избори да завършат и в единствен тур. С оглед на последните събития обаче тази възможност не е доминираща. Цели четири седмици все пак остават между края на терена на изследването и изборите на 14 ноември“, казват от социологическата агенция.
Нагласите за парламентарния вот
Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, моментната снимка на електоралните нагласи щеше да изглежда така: за ГЕРБ-СДС биха гласували 22,5%, за БСП – 15,1%, за „Продължаваме промяната“ – 13,4%, за „Има такъв народ“ – 12,2%, за „Демократична България“ – 11,2%, за ДПС – 10,8%.
Това са и сигурните от днешна гледна точка формации в следващия парламент. Близо до бариерата е и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ с 3,7%.
Под бариерата остават още „Възраждане“ и ВМРО, съответно с 2,9% и 2,3%. Останалите гласове биха отишли при други формации.
„Потенциален проблем ще е уплахата от вируса, боязън от машинното гласуване и т.н. Всичко това, заедно с кризисната политическа и икономическа ситуация, прави изборите и за президент, и за парламент трудни за прогнозиране – по отношение на активността и на самия вот“, уточняват от социологическата агенция.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено с таблети, между 10 и 17 октомври, сред 1009 души, по метода „лице в лице“ по поръчка на Българското национално радио. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.