Гайдарката Владислава Христозова е овладяла тайната на традиционно мъжкия инструмент като дете Тя смята, че фолклорът има славно минало, но и красиво бъдеще. От малка се е отдала на музиката, защото и пее, и свири, и е една от малкото соло гайдарки у нас.
„Ти може и да си добър гайдар, но когато една красива жена застане на сцената и извади гайдата – каквото и да е – два тона дори, ефектът ще е много по-голям, отколкото да си супер професионалист и техничар”, казва Владислава Христозова.
За пръв път излиза на сцена на 5 години и до днес помни читалището в Харманли, където е и първата ѝ учителка по гайда. „Когато госпожата диктуваше заглавието на урока по солфеж не можех да записвам с букви, защото все още не ги бяхме учили в училище. Но когато започваше да свири на пианото и диктуваше, и трябваше да отгатнем с гръб към нея, аз записвах нотите без грешка.”
Талантът ѝ се предава през поколенията в рода ѝ. Затова казва, че старите певци са ненадминати и не може да бъдат имитирани, а днес фолклорът може да бъде и… бизнес.
„Дори не съм се чувствала, че работя през 99 процента от времето. Просто съм част от празника на хората. Празненствата започват от обяд, после идват други гости – едни стават и си тръгват, други пак идват… музиката продължава и става един момент, когато виждаш, че е станало малките часове на нощта. Дали ще изпълняваш българска музика или фолклор – просто всеки един тон трябва да носи положителната емоция, която хората да усещат”, казва младата певица.
И определя като най-голяма магия на фолклора – „разказите на хората, техните случки, тяхното битие. А покрай това можеш наистина да научиш историята – не сухия материал, а наистина живота – това, което е било.”