Инфектирани с новият вариант „Омикрон“ на COVID-19 на този етап у нас няма, но той е във все повече държави в Европа. Според експертите не бива да допускаме новият вариант да се разпространи у нас, особено без да знаем какви са характеристиките му.
Според Националния център по заразни и паразитни болести данните до този момент сочат, че има по-голям риск от повторна инфекция, сравнено с другите познати варианти до този момент.
Проф. Тодор Кантарджиев пък смята, че заради новата мутация мерките трябва да се затегнат.
Вариантът „Омикрон“ е определен като будещ безпокойство заради големия си брой мутации - именно те повдигат няколко основни притеснения, обясни проф. Тодор Кантарджиев в „Тази сутрин“.
„Първо - дали бързо се разпространява. Второто - дали го хващат генетичните тестове. Третото, което мен най-много ме плаши, е дали този вариант се е променил така, че да е способен да имунологично бягство. Четвърто - да не прекарва по-тежко болестта“, коментира Кантарджиев.
На този етап със сигурност се знае, че „Омикрон“ е по-заразен. В рамките на седмица от първата доказана проба мутацията се е разпространила в Южна Африка. Предстои да стане ясно доколко имунитетът след ваксина или преболедуване осигурява защита и срещу мутиралия вариант.
„Моето мнение е по-добре да сме подготвени, защото ваксините може да действат по-слабо, но вероятността да не действат изобщо е много малка. Не бива да допускаме масово разпространение на този щам и то без да знаем как протича“, казва проф. Кантарджиев.
Необходими са още данни, за да стане ясно с какво „Омикрон“ е различен от доминиращия в момента „Делта“.
„Още няма натрупани клинични данни как протича той и какви са симптомите. В Европа той все още е екзотика“, казва доц. Тодор Широв.
Според Центъра по заразни и паразитни болести е необходимо подозрителните проби да се секвенират. Една от особеностите на „Омикрон“ е, че има лабораторни характеристики при изследване с PCR, които могат да насочат към него.
