Повече от 40 години Афганистан е арена на постоянни конфликти. Тази вечер в „bTV Репортерите“ Ивайло Везенков и Добромир Иванов разказват за няколко поколения бежанци.
Близо до българо-турската граница, в Пъстрогор се намира един от транзитните центрове на Агенцията за бежанците. От няколко дни в тази сграда е Нури - един от 230 афганистанци, настанени тук.
„Защото моята страна сега е много опасно място. Талибаните завзеха властта, парламентът затвори“, казва Нури Ентизар.
Преди да потегли към Европа, Нури е прекарал месец в бежански лагер в Пакистан, където все още се намира семейството му. Брат му губи единия си крак при експлозия в училището, в което учи, а самият Нури оцелява при атака на пътя в Афганистан.
„Карах от Кабул към Джалалабад и талибаните ни нападнаха. Не знам каква беше причината, но започнаха да стрелят. Аз бях улучен в крака, а тримата души, които пътуваха с мен в колата, бяха убити“, разказва Нури.
Мигрантският натиск към Европа и особено вълната бежанци от Сирия след избухването на войната там, принуди много държави да изградят защитни стени по границите си. Хиляди километри прегради бяха издигнати през 2015 г. за пресичане на така наречения „Балкански маршрут“.
„Оградата е една бариера пред евентуалните нарушители. Тя не може да ги спре, но целта е да ги забави“, посочва комисар Иван Стоянов.
Според Любомир Кючуков от Института за икономика и международни отношения, това е борба със следствието, а не с причината. „През понятието „бежанец“ стои понятието „война“. Причината да има бежанци е войната, причината да има имигранти е бедността. Ние се борим със следствието. Ние се опитваме да решим проблема как да не влязат, а не как да не тръгнат“, отбелязва Любомир Кючуков.