Бързите кредити у нас продължават да нарастват. Предварителните данни на централната банка показват, че към края на миналата година от небанкови кредитни институции са изтеглени над 2,5 милиарда лева.
Бързите кредити на домакинствата нарастват с близо 12% за година. Така задълженията към кредитни институции са над 2 милиарда лева, а 90% от от тях са потребителски заеми.
Необслужваните кредити обаче намаляват. В края на 2017 г. те са за близо 345 милиона лева.
Преди време Трайчо Димитров тегли 500 лв. "бърз кредит".
„Бях закъснял 1-2 сметки за ток, мисля, че и за студена вода и разходи домашни. Свършиха ми работа, но е много висока лихвата”, каза Трайчо Димитров.
За 6 седмици изплаща заема в срок, но за кредит от 500 връща над 700 лева.
Масово сумите у нас, които се теглят под формата на бърз заем са до 1000 лева, показва онлайн проучване на финансов портал. Най-често клиентите имат спешна нужда от сравнително малка сума.
„По-голямата част от банките отпускат за суми над 1000 лв. т.е. единственият начин човек да получи сума под 1000 лева, бързо, се оказват фирмите за бързи кредити”, обясни Десислава Николова - "Моите пари".
Такъв е и опитът на Гергана. Преди две години остава без работа и по съвет на близки тегли 1000 лева бърз заем. Успява да го погаси с няколко забавени вноски, но връща 1500 лева.
От 4 години у нас е въведен таван при оскъпяването на този тип кредити – до 50%. И тук обаче има вратички.
„Много от небанковите институции решиха да въведат допълнителни такси. Станаха много по-неразбираеми”, каза Десислава Николова.
Освен задължителния годишен процент на разходите, експертите съветват да се внимава и за допълнително оскъпяване – като такса "поръчител" например. Препоръката е сумите, които се теглят, да са малки и с кратък срок на изплащане.