Личното кадрово дело на Алексей Петров е разкрито като на член на ръководството на Националния осигурителен институт, представляващ Съюза за стопанска инициатива на гражданите.
Според документите Петров влиза в системата на МВР от 1977 г., когато постъпва в средното милиционерско училище в Пазарджик. Профилиран е в работата на щурмовите групи, изпълнява сложни и опасни задачи. Отличен спортист с черен колан по карате, многократен републикански шампион.
В психологическата му характеристика е определен като целенасочен, принципен човек. Алексей Петров от четвърти клас се явява на всякакви изборни длъжности - отряден председател и комсомолски секретар.
Навсякъде, където е работил, включително на всички нива в МВР, е избиран и предпочитан за ръководител.
Според неговата характеристика той е личност с устойчива нагласа за самоутвърждаване, който не избягва сблъсъците и открито отстоява собствените си разбирания. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност и бързи реакции. Затова многократно е използван при изпълнение на специални задачи. Обаятелен е и атрактивен.
Склонен е да отстоява справедливи каузи с оглед на своята ценностна система. Той също така е активна и динамична личност. Не избягва сблъсъци, влиза в спорове навсякъде, където работи. Когато е предложен за зам.-командир на отряда, той подава рапорт, с който настоява да бъде избран след допитване до колектива.
Семейството му е изключително бедно. Майка му е била гледачка на волове. Баща му е бил дървосекач в Коми. Уволнява се като старши лейтенант на група Три в Отряда за борба с тероризма през 1992 г., когато е на върха на кариерата си, без да посочва мотивите си за това.
Награден е за обезвреждането на двама румънски граждани, проникнали незаконно в България, които заплашвали, че ще се самоубият. Затова е награден с 30 лева и благодарност.
Награден и за най-значимия си успех. Когато е на 23 години участва в обезвреждането на западно - германската терористична група „Баадер – Майнхов“ заедно със службите на ФРГ.