Правителството на Кирил Петков е първото от 2009 г. насам, което е с по-високо доверие от недоверие.
Това сочат данните на „Алфа рисърч“ от национално представително проучване, част от регулярния мониторинг на агенцията. То е проведено между 6 и 14 февруари сред 1060 души и е реализирано със собствени средства.
Кабинетът „Петков“ стартира с 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки. Премиерът също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана отново през 2009 г. в отношението към тогавашния премиер Бойко Борисов.
Оценка за дейността на правителството
Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство обаче се наблюдават и първите съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ - 66% и те са практически единствените, които нямат критики към кабинета.
Одобрението спада до 50% сред симпатизантите на БСП, а сред тези на "Има такъв народ" (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ) е в рамките на 33-36%. Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета.
Ключов за поляризацията на оценките в този ранен етап е скептицизмът към реалното осъществяване на заявения нов модел на управление, отбелязват социолозите. „Алфа рисърч“ е задала същите въпроси, както и при встъпването в длъжност на правителството на Борисов през 2009 г. Единият е дали правителството е съставено основно от компетентни хора и професионалисти, или не. 65% са смятали за професионалисти министрите от първия кабинет на Борисов, а сега тази позиция споделят 39%.
Другият въпрос е дали правителството прекратява практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове. 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009 г., а сега - 34%. На въпроса дали правителството ще заработи по-добре през следващата година, кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „Борисов 1“ са дали 57% от анкетираните, а на кабинета Петков – 42%.
Оценка за дейността на парламента
След два неуспешни парламента настоящото 47-о Народно събрание започва с идентично одобрение като всички останали след 2009 г., констатират социолозите.
18% оценяват положително дейността му срещу 29% - отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления.
Оценка за дейността на президента
Според данните президентът Румен Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Той запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти - на ПП - 78%, БСП - 91% и ИТН - 67%.
Равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство. Единствено изключение правят привържениците на ДБ, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво и като правило по-слабо – 36-38%.
Към този момент, макар и разногласията по темата Северна Македония, смените в „Булгаргаз“, начините за противодействие на корупцията и пр. да са доста пестеливо изразени публично, тезите на Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук. 34% от анкетираните ги споделят, отколкото тези на премиера Петков - едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев, посочват от "Алфа рисърч". 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата.
Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП - 71%, ИТН - 44%, дори и на ПП - 38% от тях, срещу 26% за Кирил Петков. Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на Петков, отколкото до тези на Радев - 33%:17%.
Доверие в политическите партии
„Продължаваме промяната“ запазва първото си място с 24,4% подкрепа - на отчетлива дистанция пред основния си опонент ГЕРБ с 18,1%, чиято подкрепа търпи ерозия от четири пункта.
БСП остава трета на нива 9,8%. Продължава ерозията в електоралното влияние и на ИТН. Готовност да гласуват за тях заявяват 6,6% от българите.
Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за „Демократична България“ - 6,4%. ДПС получава традиционната си подкрепа от 7,2%. "Възраждане" затвърждава позициите си и към края на февруари партията печели гласовете на 5,2% от гласуващите, според изследването.
А ето какво е доверието в лидерите на партиите:
Оценка за дейността на институциите на съдебната власт
Два месеца след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите. 13% имат положително отношение към работата на съда срещу 38% отрицателни оценки. Всеки втори пълнолетен гражданин споделя неутрално мнение, дължащо се предимно на слаба информираност за работата на съдилищата.
Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020 г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50% от пълнолетните българи - 57% в настоящото проучване. Неутрално е отношението на 36% от българите.
Данните са от национално представително проучване на „Алфа рисърч“, част от регулярния мониторинг на агенцията. То е проведено между 6 и 14 февруари сред 1060 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Изследването е реализира със собствени средства.