Гинка Станчева - фаталната жена от "Любимец 13" и "Специалист по всичко", е първата българска актриса, която през 1957 г. преминава по червения килим на фестивала в Кан. Изиграла е всички принцеси и кралици в театъра, а от няколко години играе най-важната роля - тази на баба. Нейният глас звучи и в дублажа на „Синьо лято".
През 1965 г. е присъствала на петчасовата реч на Фидел Кастро в Куба, малко след революцията. В студиото на „120 минути” тя разказа, че кубинките винаги са много елегантни и красиви. На Нова година там е много топло. Те си слагат вечерно време чорапите с бримки, навиват си косите, вечер ги развиват, за да бъдат красиви. Цяла симфония е да гледаш в гръб как ходи една кубинка, каза актрисата.
Тя допълни, че кубинците са много хубав и весел народ, винаги готови да танцуват, особено тяхната кубинска румба. През 65-та година, когато е била там, те са били много бедни, всичко е било с купони, но въпреки това винаги са били с усмивки на лицата.
Гинка Станчева разказа, че мечтата й е била да стане балерина, но след като баща й е убит по време на Втората световна война, а майка й остава вдовица с две деца, тя не й разрешава да следва мечтата си. Настоявала е да се заеме с по-сериозна професия. След много увещания обаче й разрешава да учи във ВИТИЗ. Именно тогава среща и голямата си любов – Пейчо Пейчев – мъжът, с когото прекарва целия си живот. На въпроса каква е тайната – тя отговори много голямата любов.
С13-годишния си внук Андрей е строга, иска той да учи много и да бъде дисциплиниран. Не пропуска и да го глези, разбира се.
България за мен е всичко, каза Гинка Станчева. Въпреки че свекърва й е била италианка и са я канили да работи в Италия много пъти, тя не се е съгласила.