2542 лв. са необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство у нас, включващо двама родители и две деца към края на миналата година.
Това показва проучване на КНСБ. Сметките сочат, че за целта е необходимо и двамата родители да работят и да получават поне 1271 лв. нетна заплата.
65% от домакинствата у нас живеят с общ доход под необходимите средства за издръжка.
През 2019 г. този процент е бил около 68 на сто. Президентът на синдиката Пламен Димитров коментира, че според данните, издръжката на живота през миналата година за едно домакинство е поскъпнала с около 25 лв. или 1% на годишна база, което е един от най-ниските ръстове за последните години.
Увеличението на общата стойност за издръжката се дължи основно на нарастването на цените на хранителните стоки.
„За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане“, каза Виолета Иванова от ИССИ.
Какво показват данните в детайли:
Групата на хранителните стоки продължа плавно да нараства и достига ръст за годишен период от 3%. Докато, при групата на нехранителните стоки и услуги се отчита спад от 0,8% на годишна база, за първи път от последните 4 години насам.
Темповете на изменение на издръжката на живота основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. По-забележимо нарастване на годишна база се наблюдава при групите:
– хляб и зърнени храни с 5,1%, нарастването в групата продължава, след като предходната година достигат ръст от 3,5%. Увеличението на цените на хлебните изделия е в диапазон 5-10 ст., в зависимост от разновидностите.
– мляко и млечни продукти с 5%, като по-силно изразено е нарастването при сирена с 5,9%;
– животински и растителни масла ( с 14%), като слънчогледовото олио се повиша с около 20%, но това беше очаквано след първите сигнали през м. септември ;
– захар и захарни изделия ( с 3,1%), а само захарта регистрира ръст от 4%.
Работните места
От КНСБ отчитат, че под въздействие на пандемията темпът на нарастване на работните заплати се забавя. Отчитат факта, че прилаганите антикризисните мерки са ограничили спада. „От 1 август 2020 г. заплатите се увеличават с 30% на здравни работници, на социалните работници, трудови посредници, трудови инспектори и други служители в държавните агенции. В резултат на предприетите мерки бяха спасени 265 хил. работни места и безработицата е под средноевропейските нива“, посочват синдикатите.
. Изводите от изследването на ИССИ показват, че:
- За едногодишен период наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 63,2 хил., или с 2,7% (НСИ, септ.2020). Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 25,8 хил., „Преработваща промишленост“ – с 24,9 хил., и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 8,8 хил.
- Делът на наетите лица в тези три икономически дейности представляват 42% от общо наетите лица, и 94% от загубените работата места ( 59,5 хил.).
Работните заплати
Девет от 28 области размерът на средната работна заплата представлява под 75% от СРЗ за страната. Тези области се очертават с най-голяма концентрация на нископлатени работници. Водещи в класацията са:
- Видин(945 лв.),
- Благоевград(922 лв.),
- Силистра(953 лв.),
- Кюстендил(988 лв.),
- Смолян (992 лв.).
София-столица се отличава с най-висок размер на СРЗ (1855 лв.) и темп на нарастване от 11.8% на годишна база. Запазва се разликата в размера на СРЗ между София-столица и Видин около 2 пъти. Тази асиметричност е системно налице повече от десетилетие, което вече може да се дефинира като структурен проблем за българската икономиката. Освен това в София-столица е концентрирана малко над 1/3 от общо наети лица в българската икономика. Високата тежест на наетите лица съпроводен с по-висок размер на СРЗ е достатъчен аргумент да се твърди, че общото нарастване на СРЗ за страна е силно повлияно от ръста на СРЗ в София-столица.
Драстично намаление на СРЗ се наблюдава в икономически сектори, които бяха пряко засегнати от пандемията, при това със спад на наети лица с над 10%. Такива са случаите в икономическите дейности:
- „Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“ намаление на СРЗ с 16%, намаление на наетите лица с 10,6%;
- „Въздушен транспорт“ намаление на СРЗ с 28%; намаление на наетите лица с 19%;
- „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации“ намаление на СРЗ с 29,4%; намаление на наетите лица с 19%; намаление на наетите лица с 40.3%;
- „Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих „намаление на СРЗ с 10.4%, намаление на наетите лица с 2.2%;
Цялото изследване е достъпно ТУК.
