Морското училище във Варна е дало първите стъпки към морето на хиляди български моряци. Един от тях е изпълненият с любов към професията и колегите си Слави Пешков.
Днес на 70, главният механик Слави Пешков прекарва целия си трудов стаж – 45 години, в морета и океани. Веднага след като завършва Морското училище, започва работа в Българския морски флот. По думите му животът на моряка e труден, романтичен и благодатен.
„Плащат ти това, което заслужаваш. Аз съм получавал и по няколко цента на ден, и по сто долара на ден, но друго е самочувствието, когато можех да се върна и с една заплата да си купя жилище”, казва той.
Всъщност жилището му отнема 25 години труд. Повечето време – далеч от съпругата и сина му. „Едно време нямаше комуникации, имало е случаи по 7-8 месеца не се чуваме, ние не знаехме нищо”, спомня си Слави.
Но пък морето го среща с всякакви хора, което го прави истински щастлив. Пътувал е с търговски кораби от цял свят и екипажи от всякакви националности.
„Няма по-добри от българските моряци всъщност. Най-интелигентни са, толкова умни хора не съм срещал”, категоричен е Слави Пешков. Главният механик оцелява и в технически аварии, и в пожари.
„Горял съм многократно, потъвал съм, да не говоря, като се чупят машините. Винаги е сложно, просто започваш да вярваш в Бог. Пожарът беше хубав от друга гледна точка – най-невзрачният в машината, най-дребният беше най-отпред. По друг начин видях хората”, отбелязва той.
Срещата с различни хора, места и събития те оформят като личност, казва Слави. Въпреки позитивизма и любовта към професията главният механик има и тежки моменти.
„Най-тежко е, когато се налага в машинния журнал да напиша: „Днес от сърдечен удар почина…трите имена”. Изписвал съм, превозвал съм после мъртвия”, споделя Слави.
Критично е и в буря в открито море. „Не знаеш вече закъде пътуваш, всички сме се вкопчили за нещо. Имаше един случай – помполитът, който е най-подготвен по политическата част, допълзява до горе до мостика: „Вие какъв курс държите?” – „Ленински, другарю”, разказва главният механик.
Спомня си на няколко пъти, че чуждите работодатели оценявали труда му с бонуси. „Италианците цяла заплата ми даваха за благодарност, една заплата е 7000 долара, по дяволите. Просто викат: „Почерпи се”, англичанинът вика: „Да си купиш парфюмерия”, допълва той.
Некоректни обаче били част от българските компании. „Български чорбаджия, български кораб, български екипаж, български флаг отзад - и не ти плащат – не само на мен и на другите хора, и няма на кого да кажеш”, посочва Слави.
Главният механик се разтоварва, като пише есета. Рисува картини и икони – една от тях е на борда на баркентината „Калиакра”. „Не може да си бил в морето и да не си вярващ, иконата е нещо важно”, подчертава Слави.
Въпреки премеждията, ако днес трябваше да избира, Слави Пешков отново щеше да избере моряшката професия.
Малко под 3000 студенти се обучават в момента във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров". От 1 септември се надявам да станат над 3000, каза флотилен адмирал началникът на ВВМУ проф. д.в.д. Боян Медникаров в предаването „Тази събота” по bTV.
20-25% от състава на училището са дами. „Смятаме, че нашето училище е прекалено мъжко и затова правим всичко възможно да увеличим броя на дамите. Те се справят прекрасно, много са мотивирани”, отбеляза Боян Медникаров.
„За разлика от другите университети в България, ние нямаме проблеми с нашия прием”, каза той.
„Нашите студенти много често работят на кораби под чужд флаг, но те живеят в България, привнасят брутен вътрешен продукт в България. Между 500 милиона и 1 млрд. долара влизат от морските хора”, каза още началникът на ВВМУ.