министър на войната
Никифор Никифоров се ражда на 12 април 1858 г. в Ловеч. Завършва военното училище в София през 1879 г. и офицерска стрелкова школа. С чин подпоручик служи в Плевен и София. В навечерието на Съединението е произведен в капитан и във войната срещу сърбите командва 6-пехотен търновски полк в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот.
След войната командва различни армейски формирования, а от 1890 до 1904 г. е назначен последователно на постове в Министерство на войната като Инспектор на пехотата и началник отдел. На 15 октомври 1900 г. Никифор Никифоров е повишен в звание генерал-майор, а по-късно е командирован към Министерство на външните работи и изповеданията от където е изпратен за български дипломатически агент и пълномощен министър в Берлин.
На 16 май 1911 г. управлението на България е поверено на колиционен кабинет на Народната и Проглесивнолибералната партия оглавяван от Иван Ев. Гешов. Генерал Никифоров заема поста на министър на войната и остава начело на министерството през цялото време на Балканската война. Оказва съществено влияние върху подготовката на българската армия запредстоящата война с Османската империя. По негово изрично настояване е приет Закон за Военната академия и Временен правилник за носенето на военна служба по време на военно положение.На 4 август 1913 г. излиза в запаса на армията. Умира на 12 август 1935 г. в София.
Генерал Никифор Никифоров е награден с военният орден „За храброст” ІV степен 2 клонки, ордена „Св. Александър” ІІ, ІІІ и ІV ст. и народният орден „За военна заслуга” І ст.