Политиката е апетитна хапка. Голямата политика е особено вкусна, но и пикантна. Когато премиера Борисов се пошегува, че очакванията му от срещата с Барак Обама са по-скоро в областта на гастрономията, всички затаихме дъх, за да разберем от кухнята какво наистина ще си кажат двамата.
Не си мислете обаче, че при ръкостискането Обама се оплаква на Борисов, че чешката кухня му е малко тежка, заради високия холестерол. Истината е, че при такива срещи претенциите на всеки един гост се уточняват седмици предварително.
„В случай, че имате някакви диетични или други изисквания и има определени храни, които не ядете, е необходимо да го съобщите, за да може домакинът или протоколът на домакина да подготвят меню специално за вас", каза Кристина Крънчева, специалист международен протокол.
След десетките ръкувания и преди вечерята златното правило е сребърна вода. Американският президент получава специален разтвор, за да изчисти микробите, преди да пристъпи към храненето. А най-универсалното ястие за такива вечери е с пилешко месо в различни конфигурации. Въпрос на лош вкус обаче е да изяждаш всичко.
Винаги гостите сядат от дясната страна на стола. Има правила за държането на приборите и посягането към чашите. Никога на подобна вечеря не се разменят визитни картички. Не че президенти и премиери имат подобни. А колкото до думите на Борисов, че ще поддържат връзка с Обама, това е възможно, защото американския президент все още пази номера на стария си мобилен телефон.
Домакинът решава колко да продължи една вечеря. Тоест, след като се сервира десерта, значи: „След малко трябва да си ходим, момчета”.
Кой беше казал, че добрите решения са решения взети на маса? Ако пък е имало и какво да си кажем още по-добре.