От надпреварата отпадна министър-председателят Лионел Жоспен, който е начело на управляващата социалистическа партия. За първи път от 1969 година насам левицата ще бъде без кандидат за държавен глава.
Прогнозните резултати на най-големите агенции за изследване на общественото мнение сочат, че ръководителят на Националния фронт печели между 17 и 17.9 процента от гласовете. Наблюдателите му отреждаха традиционното трето място. На всички парламентарни, местни и президентски избори през последните години, той винаги е печелил около 14-15 на сто от гласовете.
Най-голяма е подкрепата за голиста Жак Ширак - между 19.7 и 20 на сто от бюлетините.
Лидерът на социалистите и претендент за президент в две кампании Лионел Жоспен остава трети с 15.8 процента.
Лидерът на крайната десница Льо Пен оцени класирането си за втория тур като огромен успех както над кандидата на социалистите, така и над Ширак.
Жан-Мари льо Пен е кръвен враг на сегашния президент. На предишните избори преди 7 години, когато Льо Пен бе трети, той призова своите избиратели да гласуват за Жоспен.
Жан-Мари льо Пен има постоянен електорат на базата на безкомпромисната си политика спрямо имигрантите и исканията за твърди мерки за сигурност и безопасност.
Първият тур на президентските избори във Франция ще се запомни с няколко рекорда. В тях участват 16 души - най-големият брой кандитат-президенти в историята. За сметка на това, политолозите прогнозират рекордно нисък процент на гласувалите. За първи път след Втората световна война, до обяд бюлетините си бяха пуснали едва 21 процента от избирателите. Час преди затварянето на първите бюра бяха гласували само 58 на сто от общо 40 милиона гласоподаватели.
Досега най-вял интерес бяха предизвикали изборите през 1969 година. Тогава до обяд бяха гласували едва 24 на сто от французите. В Нова Каледония, където изборният ден вече приключи, процентът на участие е едва около 40.