"Тоест, това, което академик Наджаков е направил, е откритие, а това е нещо много по-голямо. То може да бъде прилагано на много места, могат да бъдат направени множество патенти на базата на това откритие", посочи Ганка Камишева, уредник на Музея за история на физическите науки в България.
Работата на академик Наджаков е призната в България чак през 1975 година. Тогава научните постижения са притежание на държавата и никой не се сеща да патентова откритието на българския учен. Ако това беше направено, от патентни права, страната ни можеше да печели годишно няколко милиона долара.
"Те са се опитали след 1950 година, мисля че в Съветския съюз да правят копирни машини, но не са успяли", каза Ганка Камишева.
Въз основа на неговото постижение, са направени над 10 патента в целия свят. Те носят финансови дивиденти на американци, англичани и германци, а за България остава единствено славата, че в нея се е родил учен като Георги Наджаков.