Художникът Едмонд Демирджиян внезапно напусна този свят... На 58-годишна възраст той остави опечалени много приятели и почитатели, но пък им завеща прекрасните си картини. В понеделник bTV беше на гости на художника. Тога той показа последните си платна и дори посвири на любимите си барабани. Ето откъс от това интервю, което за жалост, се оказа последно в живота твореца...
"Като всички млади художници и аз започнах да се уча от големите майстори, от емблематичните фигури на класическото модерно изкуство като Пикасо, Шагал, преди това Сезан, Ван Гог, Морис де Фламенк...
Но идеята по принцип е след като човек е усвоил и получил тази информация в един момент да започне да се движи към себе си, да разчиства информацията и да взима само това, което е полезно, за да изяви своето аз, характера си като художник и въобще темперамента си, за да се появи това малко зрънце, наречено стил.
Истината е, че общо взето в момента, в който започнах да се готвя сериозно да ставам художник, това беше краят на 6-ти клас, в същия момент започнах да свиря и на барабани. И в един момент действително трябваше да избирам в кое училище да кандидатствам. Аз избрах Художествената гимназия, но така или иначе от тогава до ден днешен не съм спрял да се занимавам и с ударни инструменти.
Общо взето това е помещението, в което рисувам, в което свиря на барабани и въобще тука си прекарвам повечето време...
Примерно като рисувам, да речем, след известно време, след един час примерно, сядам малко да посвиря. И като седна да свиря, докато свиря, гледам картината, виждам някакъв проблем, ставам, отивам, поправям, връщам се обратно.
Опитвам най-различни комбинации, най-различни звуци. Повече третирам барабаните като палитра, като цветове, отколкото конкретно барабани като такъв акомпаниращ инструмент към други инструменти.
Без ритъм и цикличност нищо не може да се получи.
Това е един сравнително модерен....с модерни изразни средства, един пейзаж. Това е една палма и това е нещо като ландшафт или такава земя. Значи общо взето имаме тука някаква среда и някакви акценти форми в центъра на внимание или ако имаме някакъв ритъм все едно това отзад, което е и фона, и тази тука като планина... това нещо е мелодията, това е нещото, на което обръщаме внимание, това, в което се заглеждаме.
Цикличността означава контрол.
Контролът означава мисъл, а без мисъл не може да се рисува просто... така само да се подреждат някакви цветове и форми не става.
Всеки художник иска в един момент да си направи равносметка. Някак си ако може да се изразя образно да събере всичко в дланта си....
Великият Матиз е казал: "Искам човек като гледа моята картина да се чувства като седнал в удобно кресло". Аз искам нещо подобно. Плюс това да му доставя някаква радост на окото, а чрез окото и на душата.
Общо взето бих казал, че съм щастлив човек..."
Поклон пред светлата му памет!