Днес е Баба Марта. Денят на мартеницата е свързан със стародавен, най-вероятно езически обичай, запазен единствено от българите. На 1 март всичко живо - хора, дървета, животни, се закичват с мартеници, направени в бял и червен цвят, за здраве и успех.
Те се носят или до 9 март - църковния празник Свети 40 мъченици, или до 25 март - църковния празник Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото съзиране на щъркел, лястовичка, кукувица или на цъфнало дръвче.
С празника се отбелязва началото на пролетно-летния сезон
На 1 март стопанката на дома е трябвало да стане рано, да измете двора и да запали буен огън. Това е един от начините, по който в миналото са посрещали празника.
Какво е било древното значение на оплетените бели и червени конци?
Дойде ли 1 март българи от цялата страна, а пък и от чужбина се закичват с мартеници. Оплетените бели и червени конци са символ на здраве, щастие, мир и късмет.
Закичването с мартеница е единствено българска традиция, която не е прекъсвало повече от 1300 години. По време на Възраждането мартениците са били разпространени в райони на днешна Сърбия, Македония, Гърция, Румъния и Албания. Малки и големи знаят, че баба Марта предизвестява пролетта.
Каква е историята на тази древна традиция?
Най-разпространена като произход на мартеницата е легендата за хан Апарух и соколът, на чийто крак завързали бял конец. От кръвта на птицата той на места се оцветил в червено. Някои обаче отричат тази теория.
"Тя е по-скоро медиатор, посредник, който да показва какво важно значение има в семейната обредност мартеницата. Освен това, тя е символ на плодородието и земеделското отношение към земята. Така че, по времето на Аспарух, е невъзможно да хрумне тая легенда", заяви проф. Д-р Георг Краев.
Мартуването или закичването с мартеници е палео-балканско явление. Затова не може да се каже с точност кой и през коя година за първи път е сложил мартеница. Сигурно е обаче, че празникът винаги се е чествал в първия ден на март. Тогава е била старата църковна Нова Година.
Ние българите сме успели да съхраним не само тази изключително древна обредност, но и древни неща от времената на индоевропейските културни стойности. Така че ние сме тези, които можем да кажем с открито сърце и чиста съвест "Това си е само нашият празник".