Столичната зала "Христо Ботев" отдавна не е виждала толкова екшън! Ако някой си търси звукова и визуална дефиниция за "пълна лудница", може да спре да търси и да си запише - Public Enemy! Хип-хоп легендите ни "посетиха" и превърнаха по принцип тихата спортна зала в мястото, на което трябваше да бъдете на 27 октомври вечерта.
Не мога да знам какво се е чувало в калните околности в Студентски град, но по пулсиращите вътрешности на соц сградата бих предположила, че е било звук за завист... направо да те е яд, че си от по-скучната страна на стените.
Но първо каруцата после конят, тиганът после рибата или по-точно кокошката преди яйцето и обратното... което на разбираем език означава, че ще говоря за подгряващите изпълнители и за това, че те си бяха достойни хедлайнери.
Във все още срамежливата част на вечерта, когато доста малкият брой фенове се гледаха като мароци над пълни чаши с бира и си шушукаха как може толкова малко хора да има на Public Enemy, се появи Спенс... и не сам, а с цяла група, която изсвири най-големите хитове на родния рапър в нови (чудни, изненадващи, многостилови) аранжименти – истинско удоволствие. Ако Спенс по някаква случайност попадне на този текст, да има предвид, че това, което изпълни в зала Христо Ботев, обезателно трябва да бъде издадено и след това многократно изпълнявано в пълнокръвни самостоятелни концерти (точка)
След него дойде време "Да се обадиме на чичо Митко” или с други думи на сцената се качиха Nokaut&DRS. Ако сте ги гледали на живо, сте наясно, че настроението, подскачането и надвикването с MC-тата от страна на публиката са гарантирани. Формацията се радва на славата си, че винаги успява да разпее публиката с шантавите си рими и този път не беше изключение.
На фона на лекичък хип-хоп от комерсиалния ефир под ръководството на DJ Marti G минаха още няколко минути (и бири) и дойде време за Public Enemy...
Are you ready to rock? Jump! Jump! Jump!
На компанията не й трябваше да я подканят втори път. По команда, още на първото Jump!, вече по-скоро пълната зала Христо Ботев започна да подскача и така повече от два часа. Винаги е удоволствие от време на време да отклоняваш поглед от сцената и да виждаш неподправения кеф на скачащите и пеещи фенове. Шоуто на Public Enemy се получи от онези мероприятия, които ти лепват усмивката в началото и не можеш да спреш да се хилиш и след края.
Една от причините за нахиленото преживяване (освен истинското музикално удоволствие) беше Flavor Flav. Виждали сте го, познавате целия готин абсурд в муцуната, стила, стенния часовник и таланта на рапъра, но пак можете да останете втрещени. Човекът е лудница! На 51 години Flavor скача повече от 5-годишно дете на два шоколада и на моменти е невъзможно да проследиш всички движения по сцената, имайки предвид, че и по-заобления Chuck D също е доста подвижен.
Абсурд е да успея да ви разкажа атмосферата, затова да ви разкажа малко за музиката. Два часа с най-големите хитове на хип-хоп легендите, сред които разбира се бяха "Shut’em Down", "Bring The Noise" и "Public Enemy No. 1".
Public Enemy ни накараха да обещаем, че ще изискваме от всички щатски рапъри, които ни гостуват, да ни забавляват поне по два часа и самите те го направиха. Слизането от сцената се оказа най-трудно за Flavor Flav. Рапърът очевидно остана доволен от децибелите, които са способни да достигнат българските фенове и успя да върне на сцената Chuck D и музикантите от бандата, която свиреше всички парчета на живо, за да прозвучи "Give It Up" (и не само).
Рапърите уважиха и афтърпартито в "Строежа", където успяха да си кажат наздраве с някои от феновете – наздравици, от които може би много глави кънтят днес, но пък предполагам, че си заслужава, заради емоциите, които ще кънтят още дълго време.