Бившият нападател на ЦСКА Владимир Манчев, който в момента е треньор в ДЮШ на клуба, даде обширно интервю за клубния сайт на "армейците". В него бившият български национал направи равносметка на своята футболна кариера, разказа интересни подробности за престоя си във Франция и Испания и разкри как е бил принуден да си тръгне от любимия отбор през 2010 година.
Трудностите в школата не го притесняват, а го мотивират. Той говори с любов за своя отбор, а ние му пожелаваме успех в новата професия.
Владо, преди половин година прие ново предизвикателство и започна работа в ДЮШ на ЦСКА. Как се чувстваш в новата професия на треньор?
Чувствам се много добре. Това ми беше идеята, когато записах треньорските курсове. Имам „Б” лиценз и мога да бъда треньор на деца и аматьори. Моята идея беше да тренирам деца и се надявах да започна в школата на ЦСКА. Докато хората от „Титан” бяха собственици, нямаше как да се получи, това ми беше напълно ясно. Добре стана, че те напуснаха Клуба. Когато дойде новото ръководство, разговарях със Стойчо Младенов и ми предложиха да започна работа.
Защо нямаше как да стане при „Титан”?
Защото нямаше комуникация с тези хора. Заради тях аз напуснах ЦСКА. Не бих искал да работя с тях.
Преди три години при поредните промени в школата единият от собствениците тогава каза, че няма нужда да плаща на треньорите в ДЮШ, защото работели само два часа.
Не ме учудва това изказване. Аз си имам мнение за тези хора. Те загубиха моето уважение. В началото ги уважавах, защото поеха Клуба в труден момент и даваха средства. Впоследствие обаче видях, че начинът, по който разсъждават, е далеч от това, което трябва да има един президент на ЦСКА и собственик на футболен клуб.
Каза, че си напуснал ЦСКА заради „Титан” през 2010. Какво стана тогава?
Аз реално ги разбирах, защото моята контузия се проточи доста и така те трябваше да плащат на футболист, който не играе. Това, което ме разочарова, беше тяхното отношение. Защото те не дойдоха да ми кажат лично. Аз в никакъв случай не съм искал да съм в тежест на ЦСКА. Започнаха намеци във вестниците, че ще бъда освободен. Един ден ми се обадиха – идвай да приключваме. След което аз нямаше какво да направя. Трябваше да ми се платят една, две заплати, които ми дължаха. Те и това не направиха. Така аз не можех да отида в друг отбор. Останах да тренирам в ЦСКА. Когато се случиха проблемите с Андоне и той напусна, можеха да ме използват, но не ми дадоха възможност. Бях готов да си намаля заплатата и дори да играя без пари. Но те не пожелаха. Беше ми обидно, не мисля, че съм заслужил подобно отношение, дадох си здравето за този Клуб. Опитах се да направя всичко, което зависеше от мен. Няколко пъти ходих до Барселона на собствени разноски, за да мога да се възстановя по-бързо. Явно беше необходимо време да преминат болките и отоците в коляното. След това, ако ми бяха дали възможност, мисля, че можех да помогна.
Ти си поредният, който си тръгна обиден от предишното ръководство.
Много хора си тръгнаха тогава. И Данчо Тодоров, и Кирил Котев бяха освободени заедно с мен. Хора, които са дали много на Клуба. Да не говорим за начина, по който се отнесоха със Стойчо Младенов, с Любо Пенев, с всички, които са дали толкова много на Клуба. Те изобщо не зачитаха приноса на тези хора за името на ЦСКА. Това е, което не харесвам в тях.
Ти започна работа в школата на ЦСКА в много труден момент. Бъдещето на Клуба беше неясно. Не се ли притесняваше?
Аз искам да раста в професията. Не ме е притеснявало нищо. Наистина през есента условията бяха много по-трудни, отколкото в момента. Много трудно можехме да организираме тренировъчния процес, защото нямахме терени. Отборите в цялата школа и подготвителните групи тренирахме на един терен и половина. Липсваха топки, пособия. Тези неща ни бяха осигурени. Сега, благодарение на Стойне Манолов, ние тренираме при много добри условия на „Царско село”. Децата са на топло. На закрито. От тази гледна точка няма проблеми. Естествено, че финансовите проблеми в Клуба съществуват и всички ги знаем, затова няма смисъл да ги дъвчем. Аз съм бил наясно с това, когато съм приел да работя тук.
Как се работи в школата?
Трудно се работи, когато липсват всички условия, но трудностите мотивират хората. Смятам, че засега всички от треньорския щаб и персонала на школата показват доста висок морал. Хората разбират, че има трудности, не им е лесно. Всички имаме семейства, но проявяваме разбиране.
Трудно е да мотивираш футболистите, които искаш да привлечеш. Тук условията се подобряват, но има още какво да се желае. Други отбори притежават по-добри условия от нас, които може да предложат на децата. Но пък явно името ЦСКА си тежи. Има деца, които предпочитат, и слава богу, да изберат нашия Клуб. А и смятам, че в бъдеще ще се увеличават, защото е ясно, че условията ще се подобряват. Говоря най-вече за терените. Надявам се в бъдеще да имаме по-голяма възможност да привличаме и деца от провинцията. Това са основните неща, за които трябва да се мисли.
Методи Деянов сподели преди време пред cska.bg, че му е било много трудно в началото преминаването от футболист в треньор . И при теб ли е така?
Децата ме разтоварват. В началото ми беше малко трудно, те все още са много малки и не са свикнали с някои неща и изисквания, които имам. Учим ги на дисциплина. Те трябва да знаят какво представлява ЦСКА. Това е Клуб, в който винаги се е държало страшно много на дисциплината. Трябва да знаят, че ЦСКА е армейски Клуб, в който са играли велики футболисти. Да знаят, че е не само гордост, но и голяма чест и привилегия да бъдат футболисти на ЦСКА. Да разберат какво значи емблемата на ЦСКА. Как трябва да се държат не само на терена, а и извън него. Да бъдат пример за подражание.
В момента водиш ЦСКА’03. Разкажи повече за отбора.
В момента тренирам 20 деца. Бих казал, че отборът ни е доста добър. Има много висок потенциал. Има невероятно талантливи деца. Изненадан съм много приятно. Успяхме да привлечем още 4-5 деца, които имат сериозни качества. Имат необходимата амбиция, имат необходимия хъс, обичат футбола, което е най-важното. Интересуват се, знаят може би повече от мен имената на футболисти в различни първенства, което е много важно, защото децата са запалени. С голямо желание идват на тренировките. Искам да благодаря и на родителите, защото и на тях им коства много усилия да ги водят на тренировки, да ги взимат. Децата са още твърде малки, ходят на училище. Държим страшно много на училището. Дете, което не се представя добре в училище, ще си има проблеми с мен и те го знаят много добре. Тренират много добре, и освен че са много добри футболисти, са и отлични ученици.
Ще те върна назад в годините. Правиш ли равносметка на футболната си кариера? За какво съжаляваш?
Има неща в кариерата, за които съжаляваш. Но в крайна сметка аз съм наясно, че вече не съм футболист. И сега ще се стремя това, което аз не съм успял да постигна, да го постигнат моите футболисти. Това, че не станах шампион с ЦСКА, много ми тежи, защото не е честно - 5 години бях в Клуба. Играх в ЦСКА в доста трудни моменти. Не смятам, че не съм дал всичко от себе си. Напротив. Смятам, че съм оставил някаква следа в този Клуб, но ми тежи, че не станах шампион. Ще се опитам да предам тази амбиция, която имам на моите футболисти. Да могат те да изпитат тази тръпка. Надявам се и аз да я изпитам като треньор.
Спомняш ли си как се стигна до трансфера ти в ЦСКА?
Разбира се. Аз дойдох като юноша. Альоша Димитров ме привлече през 1995 година. Тогава бяха създадени за първи път дублиращи групи, но се задържаха само една година. Не записах мач за първия отбор в шампионата, имах само мачове за Купата. След това решиха да ме преотстъпят. Първо в Спартак Плевен, след това в Габрово. От ЦСКА решиха да не ми предлагат професионален договор. Тогава още имаше казарма. След като се уволних, се прибрах в Хебър. Там играх една година, след което Димитър Пенев ме върна в ЦСКА.
Сезон 2001/2002 ли е най-силният ти в ЦСКА? Тогава стана голмайстор на „А” група, след което замина за Франция.
Със сигурност това беше най-добрият ми сезон. Тогава отбелязах 30 гола във всички турнири. Имахме запомнящи се мачове с Шахтьор, с Милан. Трябваше ми известно време да се утвърдя в състава като реализатор. Докато Бербатов беше в отбора и оползотворяваше повечето голови положения, аз играех, но на фланга. След неговото заминаване започнаха да разчитат повече на мен и това ми даде повече импулс. Като футболист аз винаги съм изисквал много от себе си и когато са разчитали на мен, съм давал всичко от себе си.
След като се върнах от Испания, нещата тръгнаха много добре до контузията, която получих на мача в Мездра (б.а. Локомотив Мз – ЦСКА 2:2). Две години беше ходене по мъките, докато се възстановя, но не успях да се възстановя напълно.
