Бившият нападател на ЦСКА Владимир Манчев, който в момента е треньор в ДЮШ на клуба, даде обширно интервю за клубния сайт на "армейците". В него бившият български национал направи равносметка на своята футболна кариера, разказа интересни подробности за престоя си във Франция и Испания и разкри как е бил принуден да си тръгне от любимия отбор през 2010 година.
Трудностите в школата не го притесняват, а го мотивират. Той говори с любов за своя отбор, а ние му пожелаваме успех в новата професия.
Владо, преди половин година прие ново предизвикателство и започна работа в ДЮШ на ЦСКА. Как се чувстваш в новата професия на треньор?
Чувствам се много добре. Това ми беше идеята, когато записах треньорските курсове. Имам „Б” лиценз и мога да бъда треньор на деца и аматьори. Моята идея беше да тренирам деца и се надявах да започна в школата на ЦСКА. Докато хората от „Титан” бяха собственици, нямаше как да се получи, това ми беше напълно ясно. Добре стана, че те напуснаха Клуба. Когато дойде новото ръководство, разговарях със Стойчо Младенов и ми предложиха да започна работа.
Защо нямаше как да стане при „Титан”?
Защото нямаше комуникация с тези хора. Заради тях аз напуснах ЦСКА. Не бих искал да работя с тях.
Преди три години при поредните промени в школата единият от собствениците тогава каза, че няма нужда да плаща на треньорите в ДЮШ, защото работели само два часа.
Не ме учудва това изказване. Аз си имам мнение за тези хора. Те загубиха моето уважение. В началото ги уважавах, защото поеха Клуба в труден момент и даваха средства. Впоследствие обаче видях, че начинът, по който разсъждават, е далеч от това, което трябва да има един президент на ЦСКА и собственик на футболен клуб.
Каза, че си напуснал ЦСКА заради „Титан” през 2010. Какво стана тогава?
Аз реално ги разбирах, защото моята контузия се проточи доста и така те трябваше да плащат на футболист, който не играе. Това, което ме разочарова, беше тяхното отношение. Защото те не дойдоха да ми кажат лично. Аз в никакъв случай не съм искал да съм в тежест на ЦСКА. Започнаха намеци във вестниците, че ще бъда освободен. Един ден ми се обадиха – идвай да приключваме. След което аз нямаше какво да направя. Трябваше да ми се платят една, две заплати, които ми дължаха. Те и това не направиха. Така аз не можех да отида в друг отбор. Останах да тренирам в ЦСКА. Когато се случиха проблемите с Андоне и той напусна, можеха да ме използват, но не ми дадоха възможност. Бях готов да си намаля заплатата и дори да играя без пари. Но те не пожелаха. Беше ми обидно, не мисля, че съм заслужил подобно отношение, дадох си здравето за този Клуб. Опитах се да направя всичко, което зависеше от мен. Няколко пъти ходих до Барселона на собствени разноски, за да мога да се възстановя по-бързо. Явно беше необходимо време да преминат болките и отоците в коляното. След това, ако ми бяха дали възможност, мисля, че можех да помогна.
Ти си поредният, който си тръгна обиден от предишното ръководство.
Много хора си тръгнаха тогава. И Данчо Тодоров, и Кирил Котев бяха освободени заедно с мен. Хора, които са дали много на Клуба. Да не говорим за начина, по който се отнесоха със Стойчо Младенов, с Любо Пенев, с всички, които са дали толкова много на Клуба. Те изобщо не зачитаха приноса на тези хора за името на ЦСКА. Това е, което не харесвам в тях.
