- Как се озова в България, как се стигна до трансфера ти в Славия?
- В началото мотивът ми да дойда да играя в България беше голямото ми желание да заиграя в Европа. Появи се възможност да дойда да играя в Славия и приех с готовност, без да се замислям.
- Имаше ли предложения от други европейски отбори преди офертата на Славия?
- Още от самото начало исках да играя в отбор от някое първенство, което има представители в европейските клубни турнири. Първият отбор от Европа, който ми предложи, беше Славия. Ако ми бяха предложили най-напред от Испания или от Германия, например, може би щях да приема тяхното предложение, но пак не знам. Сега, когато играя тук, много се радвам, че Славия ми предложи и избрах да играя за „белите”.
- В кои държави можеше да играеш, ако не беше избрал офертата на Славия? Какви други предложения имаше пред теб?- Имах много предложения да подпиша с японски и сингапурски отбори – но там вече бях играл, най-много опит натрупах в Сингапур. Там успях много да се усъвършенствам в играта.
- Предишният отбор, в който си играл в Сингапур, също играе с изцяло бели екипи – както и Славия. Това ли е едно от условията, заради които избра отбора?
- В общи линии – дори и не само когато става дума за екипи – наистина обичам белия цвят. Може би наистина това е една от причините да избера Славия.
- Какви бяха очакванията ти преди да дойдеш, имаше ли представа къде отиваш?
- България винаги ми е била симпатична страна, а за Славия да си призная честно, в началото изобщо не знаех що за отбор е. Но още в началото – като бяхме в Турция, си помислих, колко хубаво е, че в Славия ме приемат с толкова топлина – и съотборниците ми, и собственикът и треньорът и останалите хора от екипа ме приеха с много топло чувство. Още в Турция си помислих: "Ама, че мили хора са събрани тук в този отбор". Но, разбира се, не е добре, ако един отбор разчита само на това, че хората му са много мили. Радвам се, че в Славия има и талантливи футболисти, с чувство към играта. Това са първите ми впечатления.
- Как реагираха близките и приятелите ти, когато научиха, че ще играеш в българското първенство?- Като подписах със Славия, от следващия ден, в продължение на близо десет дни наред получавах обаждания и мейли от много хора, всички ми честитяха, пожелаваха ми успех. Мисля си, че всички много се зарадваха.
- Какви са първите ти впечатления от България?
- Понеже дойдох, когато беше много студено като дойдох, и си помислих - "Леле, вали сняг, много е студено тук". Това ми беше първото впечатление.
- Как оценяваш нивото на "А" група?
- Мачовете в "А" група са по-трудни, отколкото си мислех преди да дойда. Когато имаме мач със Славия, и ние, и противниците ни много здраво се борим. Затова си мисля, че нивото на "А" група е много добро. Наистина изглежда, че и Славия и отборите от "А" група имат много голям потенциал, който могат още да развият.
- Каква е твоята прогноза - кой ще стане шампион на България?
- Много ясно, че Славия. Отстрани като гледа на нещата, на човек може и да му се стори трудно постижимо. Но ние имаме наши верни фенове и им обещаваме, че няма да се откажем до последно. Поддържайте ни и ви обещаваме, че ще се борим до последно, обещаваме ви.
- Ако ЦСКА и Левски играеха в Джей Лигата, къде щяха да се класират?
- В Джей Лигата ли? Със сигурност в горната част на класирането. И ЦСКА, и Левски са по-силни от повечето отбори в японското първенство, така че мисля, че биха могли да са от средата нагоре.
- Славия успя да свали лидера Лудогорец от върха, имате ли сили да се преборите с най-силните отбори у нас?- Много ясно. Ние можем да правим добри мачове. Ето мача с Левски – изубихме с 0:3, но изгониха вратаря ни много рано, останахме с човек по-малко. Ако не беше станало така, щеше да е съвсем друга история сега. Който и да ни е съперник на терена, няма да им се дадем лесно, имаме увереност, че можем да ги победим. И не само аз си мисля така - и съотборниците ми, и треньорът, и останалите от отбора мислим така.
- Можем ли да очакваме още японци в българското първенство? Миналата седмица тук идваха и деца от Япония – ще ни разкажете ли повече за това?
- Аз още не съм показал много в Славия. Искам да понатрупам опит, да постигна нещо, да съм добър и в защита. Искам да допринеса много за отбора. Мисля, че колкото по-добре се справям, толкова повече различни японски играчи ще поискат да играят в български и европейски футболни отбори. Сега като съм в Славия, 4 деца от Япония дойдоха тук. Мисля, че е много хубаво, че имаха възможност да дойдат тук. Докато са малки, да идват в Европа и да играят футбол с децата тук. И да могат поне малко да се докоснат до европейския начин на живот – това е много хубаво. Разбира се, ако има възможност, и деца от Славия, български деца, ще отидат в Япония за обучение или за мач в Япония. Мисля, че и такъв обмен би бил много полезен.
- Играл си мачове в Азиатската Шампионска лига, разкажи ни повече за атмосферата по време на срещите, срещу кои отбори игра и докъде стигна в турнира?
- По времето когато играх в Сингапур, Азиатската Шампионска лига не беше много силна. Имах възможност да участвам и аз. Имаше много добри отбори - японският Гамба Осака, южнокорейският Суон – имахме мачове с тях, много добри отбори са, играят на много високо ниво и смятам, че това беше много полезен опит за мен. Увереността ми в собствените ми сили доста се подобри, след като видях, че дори и срещу такива отбори и аз мога да отнемя някоя топка, видях, че мога да играя на високо ниво.
- Чувал ли си за Котоошу? Гледал ли си сумо на живо?
- На живо не съм ходил да гледам сумо. Но още когато бях малък, чичо ми и татко много обичаха сумо, още от малък гледах често сумо по телевизията.
- Българинът с най-дълъг престой в японското първенство е Илиян Стоянов. Гледал ли си някой негов мач?- Гледал съм много мачове на Стоянов. Беше много добър футболист, но сега вече поостаря.
- Някой друг от твоето семейство занимава ли се професионално със спорт?
- Не, няма.
- Как прекарваш времето извън терена?
- Напоследък най-накрая ми се появи малко свободно време. В началото нямах и секунда свободно време. Много се изморявах от тренировки и само спях, за да си почина. Сега за да се отпусна вече излизам, на кафе, на шопинг.
- Сам ли живееш в София?
- Да.
- Успя ли да опиташ българската кухня, какво е мнението ти за нея?
- Вече доста свикнах с българската храна, всичко мога да ям. Но колкото повече време минава, толкова повече започва да ми липсва и японската храна. Ако се намери някой, който да ми сготви вкусна японска манджа, веднага му отивам на гости.
- Опита ли да хапнеш суши в някой български ресторант?
- Още не съм, и то защото всички ми казват, че нещо не било вкусно.
- Какви са амбициите ти в живота и спорта, в кой отбор мечтаеш да играеш?
- Първо тук, в Славия, искам да постигна добри резултати. Също така искам да свикна с европейския футболен стил. Славия е страхотен отбор, но все пак Германия, Италия и Испания също много ги харесвам, ако имам възможност да играя някой ден там, бих бил много щастлив, и най-вече да играя на световно първенство. Това ми е голяма мечта и цел – да играя за Япония на някое световно първенство. А иначе любимият ми отбор е Барселона.
- В последния ви мач с Калиакра ти вкара гол, но получи и червен картон. Колко пъти са те гонили досега в кариерата ти?
- Всъщност това е едва вторият ми червен картон. Първия получих на мач от Азиатската шампионска лига. Сега ми е за втори път – но е първият ми червен картон, получен в Европа. Искам да благодаря на съотборниците ми, че много добре ми подадоха топката. Много съм им благодарен за това и всичко, което правят за мен в България.
