На пръв поглед Мартин не се различава от друго дете на неговата възраст. Но се различава от връстниците си, защото е невъздържан, не признава норми, не може да се пази, не разбира околния свят и не може да се впише в него.
„Затова той се нуждае от човек прикачен за него 24 часа в денонощието, през целия работен ден през който аз съм на работа, до него трябва да има човек”, казва майката Владислава Цолова.
Родителите или напускат работа, или пращат детето при възрастни баби и дядовци. Често остават без образование, защото повечето масови училища отказват да ги приемат. И дори да ги приемат следва нов абсурд.
„Това, че го приемат в училище и просто го хвърлят в класа, не е интеграция, защото той пречи и затова се налага да премине на индивидуално обучение”, каза Владислава.
Социалното министерство обяснява, че личните асистенти, които наемат, наистина не стигат, но превеждат на семействата на деца с увреждания интеграционни надбавки и двойни детски - около 200 лева месечно.
„Моят съвет е, ако те нямат такава информация, че потребностите в тяхната община, на целевата група, която те представляват, на техните деца не е преценена адекватно, нека да се обърнат към общината, защото там се прави анализа на тези потребности”, каза Елена Манасиева, началник. „Политики за децата и семейството”, МТСП.
Въпреки грижите на властите за родители на деца аутисти, съдбата на Веско е показателна за отношението на държавата към децата им.
Той беше 7-годишно дете, оставено без обучение, няма детска градина, няма училище, което да го приеме. И родителите са направили за него възможното. Те трябва да работят, а през деня за него се грижи прадядо му. Децата в България, от аутистичния сектор са поставени там, където загина Веско - на Искърското дефиле, на мястото където се изливат фекалните води на София”, коментира майката на Мартин.
