Това се оказва липсата на усет в управляващите тогава и сега да използват културата и изкуството като индикатор за това в какво състояние се намира обществото. Показател за това са три кратки документални филма от периода преди големите промени, за които спокойно можем да си поставим задачата – „Открийте разликите”.
Първият от тях „Мимикрия” представя сътресенията във висшето образование. „Ако тогава политиците бяха обърнали внимание каква индикация е филмът за проблема, може би сега той нямаше да се прехвърли върху основното и началното. Сега имаме лекари, които правят грешки… те са завършили, преписвайки”, заяви проф. Халачев.
По думите му след като даваш пари за изкуство, трябва да го използваш: „Без него не може. То е като съединителните част на тялото – човек може да има здрави органи и да не може да мръдне”.
Темата за качеството на строителството е засегната от филма „Поема за хлебарките”. Звучи ли ви познато? Сюжетът представя тъжната история на блок, който е строен специално и открит от делегация на НС. Въпреки това хората постоянно са наводнявани, а техни „добри” съседи по стая са хлебарки, плъхове и други странни същества.
Оказва се, че от тогава нещо е мръднало в обществото – за съжаление не хората, появили са се кучетата. „Ако тогава политиците, администраторите бяха обърнали внимание на тези филми, щяха да стигнат до извода, че проблемът идва отвътре, не отвън”, категоричен е проф. Халачев.
А в какво са се превърнали хората? Отговор се опитва да даде филмът „Влак за морето”, в който е обобщено състоянието на единствено останалата озверялост в човека. „Хората са докарани до ситуация, в която не могат да говорят с уважение. Тогава беше така – защо и днес е така?”, поставя въпроса режисьорът.
И дава един съвет към всички администратори на държавата: „Да започват седмицата си от понеделник с разговори за културата. Така ставаме по-внимателни, усмихваме се и решаваме по-лесно проблемите си”.
