На село почти във всеки двор има по две-три крави. Отглеждат ги предимно за собствена консумация. Има и случаи, в които продават, признават с половин уста хора от селата.
Така е продал месото от кравата си Андон Вълчев, когато ветеринарят не успял да й помогне.
„Някъде за 200 лева ли кво стори месото, по необходимост някъде, ама не мога да си спомня точно къде”, каза Андон Вълчев, фермер.
В Малките стопанства сами лекуват животните си. Купуват лекарства от аптеките. Само за да влезе в обора, ветеринарят им взема по 10 лева
„200 лева ти ако дадеш тоя месец на лекаря... Например - 2 крави, ако ти се разболеят, по 200 - 400 лева, къде ти е кярът”, каза Златка Найдева, фермер.
Ветеринарните аптеки продават лекарства директно на фермерите, а ние поглъщаме всичко, което животното е консумирало - от антибиотици до хормони.
„Преди години, когато започна използването на хормони във фуражите на животните първи пропищяха съпругите на френските месари, защото на тях започнаха да им растат гърди. Няма безобидни хормонални препарати. И всяко едно вещество само по себе си не е опасно, опасна е дозата му. Така че ние не можем да кажем до каква степен всеки фермер е етичен спрямо клиентите си”, каза д-р Вяра Гришина, Български ветеринарен съюз.
Докато няма добър мониторинг, съществува и друга опасност - 60% от заболяванията при животни могат да се предават и върху хора.
Отговорът на контролния орган:
Според Националната ветеринарномедицинска служба контролът по животинските продукти е достатъчно стриктен и работи добре. Лабораторията на службата прави изследвания на продукти два пъти месечно на случаен принцип. Животните се приемат в кланниците само с декларация от фермера и лекуващия ветеринарен лекар.
