Какъв е пък този дядка?! Сигурно вече не помни собственото си име, ако ли пък да, вероятно цял ден виси по пейките в парка, играейки шах с наборите и задявайки девойките, подминаващи го с насмешка. Ама… проявете малко уважение! Става дума за една кинолегенда.

Име: Илай Уолък. Години: почти 95. На сцената от: над шест десетилетия

Предполага се, че актьор с подобен житейски опит зад гърба няма нужда от представяне. Това обаче далеч не означава, че не заслужава да му  се обърне и подобаващо внимание. Въпреки респектиращата възраст само през 2010 г. той може да бъде видян в два филма: "Уол Стрийт: Парите никога не спят" (Wall Street: Money Never Sleeps) на Оливър Стоун и "Писател в сянка" (The Ghost Writer) на Роман Полански.

Роден в еврейско семейство на 7 декември 1915 година, Илай Уолък отраства в Бруклин, Ню Йорк. "Живях в Малката Италия до постъпването ми в колеж", разказва той. Още преди това обаче прави своя сценичен дебют – на 12 вече е изиграл 65-годишен циник в училищната пиеса. И както става обикновено, след "звездния си час на сцената" хлапакът вече знае с какво иска да се занимава като порасне.

Уолък завършва Тексаския университет в Остин, а дипломата си по изкуства получава от Ню Йоркския Сити Колидж. Ветеран от Втората световна война, той служи във военна болница на Хаваи. По-късно бива изпратен в кандидат-офицерска школа в Тексас, произведен е в чин лейтенант и служи последователно в Ню Йорк, Казабланка и Франция.

Дебюта си на Бродуей прави през 1945 г. За изпълнението си в пиесата на Тенеси Уилямс "The Rose Tattoo" печели награда "Тони" през 1951 г. Междувременно се запознава с актрисата Ан Джаксън, за която се жени през 1948 г. Имат три деца, а бракът им се определя като един от най-щастливите в Холивуд и продължава и до днес.

Шест години за първата награда, единайсет за първия кинофилм

Уолък застава пред камера през 1956 г., за да изиграе сицилиански прелъстител в лентата на Илая Казан. Да пресметнем – роден през 1915-а, герой в черно-бялото кино на 41… За къде да бърза човекът?! Да не забравяме, все пак – тогава е имало импресарио, днес имаме пиар, тогава вестниците са били продавани от невръстни малчугани на улицата, днес имаме социални мрежи.

През 1960 година се снима в лентата на Джон Стърджис "Великолепната седморка"

(The Magnificent Seven), където изиграва ролята на бандита Калвера. През 1961 г. се появява в "Непригодните" (The Misfits), участва в "Завладяването на Дивия запад" (How the West Was Won) от 1962-ра, превръща се в похитител за The Moon-Spinners (1964).

Търсейки актьор за главна роля в последната част на "Доларова трилогия" (Dollars Trilogy), италианският режисьор Серджо Леоне го кани за ролята на двуличния, алчен (но някак симпатичен) бандит Туко ("грозният") в "Добрият, лошият и грозният" (Il buono, il brutto, il cattivо). По време на снимките за една от сцените Уолък едва не бива убит. По-късно отказва да заснеме повторно сцената.

След невероятното изпълнение в този филм предложенията към Уолък започват да валят, а актьорът определено е зает през следващите години с филми като Mackenna's Gold (1969), Cinderella Liberty (1973), Crazy Joe (1974), The Deep (1977) и The Hunter (1980).

През 80-те нашият герой е абониран за роли на позастаряващи лекари и мафиоти

Участва в телевизионната поредица "Our Family Honor" (1985), Tough Guys (1986), Nuts (1987), The Two Jakes (1990). Превъплъщава се и в пристрастения към сладкото Дон Алтабело в "Кръстникът III" (The Godfather: Part III) .

На 75-годишна възраст все още показва прекрасни актьорски качества

Вярно, играта му е предимно за телевизионни продукции, но не липсват и кинороли. През 2003-та например той е господин Лууни – собственикът на магазин за алкохол в "Реката на тайните" (Mystic River). Невероятно мил и симпатичен старец с висок дух – това е образът, който представя на широката публика с ролята си на Артър във "Ваканцията" (The Holiday) през 2006 г.

Какви са "бъдещите творчески планове" на 95-годишния актьор

Ами да започнем с това да доживее до 13 ноември, когато ще получи почетен "Оскар" от Академията за филмово изкуство в САЩ. След многобройните награди "Тони", "Еми", "БАФТА” през годините, това ще бъде първото подобно отличие за актьора. Разбира се, положението щеше да е далеч по-различно, ако през 1953 г. Уолък не бе отказал ролята в "Оттук до вечността" (From Here to Eternity), която носи бленуваната награда на Франк Синатра. 

"Усмивки от старите ленти" – изтъркано, но доста подходящо. "Ходеща енциклопедия на киното", определение, което също не звучи зле за нашия герой. Каквото и да кажа в заключение за Илай Уолък ще прозвучи недостатъчно. Истината е, че тайничко му се възхищавам. За жизнеността, естествено, но и за това, че е изживял и видял Холивуд в целия му блясък – от Мерилин Монро до Кейт Уинслет; от Серджо Леоне и Клинт Истууд до Пиърс Броснан и Шая Лебоф. Някой би казал "нима в концепцията на "В ролите още…" е заложено да разказвате за актьори на годините на мумиите”. Разбира се. Защото това е най-малкото уважение, което можем да им засвидетелстваме. А подобни хора го заслужават.

И ние, уважаеми читателю, заслужаваме… Заслужаваме да знаем кой бихте искали да бъде следващият герой на новата ни рубрика. Както вече знаете, търсим големите актьори в поддържащи роли. Очакваме вашите предложения като коментар под този текст.