Как да изтръгнем повече пари от европейските фондове и има ли риск да продължим да губим "евтините" европейски пари? И защо според Брюксел държавата ни е на едно от последните места по усвояване на Еврофондовете, а правителството мисли повече за магистралите, отколкото за проектите в социалната сфера и образованието?

Интервю с председателя на Комисията по "Регионална политика" в Европейския парламент Данута Хюбнер.

Г-жо Хюбнер, каква е вашата оценка за управлението на европейските фондове от страна на българското правителство?

Към днешна дата има нужда да се ускори усвояването на европейските фондове. България, от всички 27 страни-члнки, е една от държавите, които имат най-ниско ниво на усвояване. Аз вярвам, че стремежът на правителството да ускори процеса е изключително важен. Предизвикателството е от една страна за правителството, но от друга за общините и за местните институции.  

На местно ниво трябва да има големи проекти. За щастие, вече имате добри примери със столичното метро и се надявам, че ще има още такива. Например в железопътния транспорт трябва значително ускоряване и подобряване. Институциите, които са отговорни за него, трябва да положат усилия.

Къде е България в тази своеобразна класация?

Не обичам да правя класации, защото вие сега сте в края, но догодина може да сте много по-добре. Използвам класацията, като метод за мобилизация. Така че към днешна дата има две държави, които са след вас. България е на 25-о място и има нужда от ускоряване на процеса.

Сега е началото на 2011-та, така че има още няколко години, но за да не загубите парите от фондовете, трябва да ускорите темпото. Това означава не само да генерирате проекти, а да има добри проекти - такива, които да подобрят живота на хората. Не само големи инфраструктурни проекти, но също така да имате проекти за малкия и среден бизнес, за образованието, за иновациите и технологиите.

Имам усещането, че в България говорите прекалено много за инфраструктура, когато става въпрос за европейски фондове, а същевременно имате едно интелигентно младо поколение, за което може да използвате еврофинансирането - за по-качествено образование, за подобряване на компютърните и езиковите умения на младите.

Малкият и средният бизнес често казват, че срещат затруднения при работата с министерствата, когато кандидатстват по европейски програми - проекти се бавят понякога с година, година и половина. Има ли проблем с управлението на европейските програми, свързани с бизнеса, според вас?

Подкрепата, която има от европейските фондове за малкия и средния бизнес, е ключова за икономическия ръст на страната ви - за нови работни места, за по-добър начин на живот. Така че ако има някакво забавяне по тези програми, то това е лошо. Надявам се, че тази динамика, това желание за напредък, което виждам във вашите министри, е за добро.

Какво хората трябва да знаят и как да разберат ползите от програмата за саниране на жилищните сгради?

Ние знаем, че особено в новите страни-членки качеството на жилищните сгради е много лошо и не са полагани достатъчно усилия за подобряване на енергийната ефективност. А сега вече енергията е скъпа. Много е важно и хората трябва да осъзнаят, че могат да спестят много пари, ако техните сгради са защитени, изолирани.

Въобще в много други сфери трябва да имаме самосъзнание, че трябва да пестим енергията. Така че мисля, че до голяма степен може би хората не опират до европейските фондове, защото не оценяват важността на енергийната ефективност. А специално в България, която е една от най-бедните европейски държави, доходите на населението са много ниски и трябва да се научите как да пестите пари.