Преди 22 години - на 10 ноември, след драматичен за България пленум на тогавашната компартия беше "отпушен" пътят за реформи в страната.
Имало ли е истински преход към демокрация у нас и завършил ли е вече той,
коментираха пред БТА народни представители от различни парламентарни групи.
Според заместник-председателя на Народното събрание Атанас Атанасов преходът определено не е завършил. "Мисля дори, че започна преди две години", заяви Анастасов. "Ако имаше някакъв преход, той беше в преразпределение на собствеността - успешно за някои, но за по-голяма част от българския народ - не", допълва той. Резултатът, според него, е много сериозно разделение на бедни и богати у нас.
"Не отричам постигнатото от предишните правителства, парламенти, много неща се случиха, но сериозните промени, които ще доведат България до по-модерно общество, започнаха сега", смята още Атанас Атанасов. Той смята в някаква степен за отживелица
кръглата маса като форма на диалог.
"Има решения, които трябва да се вземат бързо и оперативно, особено когато става въпрос да се спасяват отделни отрасли". В тези случаи, според Анастас Анастасов, една кръгла маса със своята продължителност във времето не е добър вариант.
"Приемам със смях твърдението, че преходът, всъщност, е започнал преди 2 години",
коментира лидерът на ДСБ Иван Костов, който е и един от участниците в кръглата маса
през 1990 г.
Според него никога у нас не е имало преход. "Имаше български посткомунизъм, който май не е свършил", подчерта той. Костов смята, че българският посткомунизъм не е реванш, защото премиерът Бойко Борисов е реабилитирал Тодор Живков, а комунистическите символи и ритуали са превърнати в легенда, в музейни ценни експонати.
"Каква кръгла маса - със синдикати и работодатели ли, мерси!" - така той отговаря на въпроса дали сега има място за нова кръгла маса. Има парламент, той трябва да функционира, а не да бъде по български заместван с нещо, съветва лидерът на ДСБ.
"Свършил или не, няма съмнение, че българският преход беше най-дълъг и най-мъчителен и от всички страни нови членки на ЕС.
Българските граждани платиха най-висока цена за прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество" , заяви Лютви Местан, ДПС.
"В България малко или много преходът започна с усещане за дворцов преврат, сякаш "отгоре надолу" и това постави траен отпечатък върху темпа на развитие на демократичните процеси в страната", посочва Местан. "Дисидентското движение пък не е придобило масовост у нас защото тоталитарната власт е била най-силна. Това прави още по-значими за българската демокрация майските събития от 1989 г., които изиграха роля на катализатор за случилото се около и след 10 ноември", анализира заместник-председателят на ДПС.
"Може би ще обявим прехода за завършен едва когато всички сме убедени, че това, което наричаме гражданско общество, вече се е случило", смята Местан.
Според него продуцирането на месии всъщност символизира дефицити на демократичност. Другата причина е в неуспеха на икономическите реформи.
"Няма как да мечтаем за функциониращо гражданско общество, без да е създаден икономическият фундамент за това - стабилна средна класа, посочва Местан.
Сега няма предпоставки да се говори за формат, подобен на кръглата маса от 1990 г., смята заместник-председателят на ДПС. По думите му кръглата маса е била необходим конкретно исторически продукт, своеобразен квазидържавен орган на усилията за постигане на екзистенц минимума съгласие по основни посоки на прехода.
Според депутата от левицата Андрей Пантев до голяма степен промяната на 10 ноември е била симулативна.
"Отново виждаме банален рефрен в нашата история - когато едно събитие се внася, когато се имитира, то се оказва и симулативна промяна", коментира той. "То не тръгна както трябва, защото не беше локална инициатива, идея и реализация".
"Днес не можем да кажем, че има по-ниска смъртност и по-висок жизнен стандарт и че нашето място като цивилизована държава в цивилизования свят се е придвижило малко по-напред, дори е точно обратното, добави Андрей Пантев.
Попитан дали е възможно политическите сили да седнат отново на една маса и да потърсят обединение около новите приоритети на страната, проф. Андрей Пантев посочва, че "нашите политическите сили не лежат върху никакви идейни, а камо ли
философски основи и затова всички си приличат като три капки вода".
" Затова всички са за демокрация, за пазарна икономика, за НАТО, за войната в Ирак, всички са за покровителството на Вашингтон", обяснява той. По думите му "всичко е изградено не върху принципи и програми, а на комбина, на приятелски кръг, на тарикатска координация".
Андрей Пантев посочва, че с много малки отклонения се възпроизвежда онова, което е било преди 10 ноември - идеята за престиж и помощ отвън, а номенклатурата сега се нарича елит.
Павел Шопов от "Атака" определи понятието "преход" като идеологема.
"На 10 ноември 1989 г. всъщност България беше поставена в ролята на победена държава в третата поред война - Студената война", коментира той. "Всичко, което става през последните 20 години, е реално под диктовката на тези, които победиха в тази война", каза Шопов. "За някои преходът се състоя и беше успешен, за други – не. Преходът за мен например беше България да стане по-силна държава, а това не се случи", коментира депутатът от "Атака". "За комунистите например "перестройката" успя - бившите властимащи се превърнаха в сегашната богата класа на България. За победителите в Студената война преходът в България също е свършил, защото те отнесоха най-важните активи на държавата - банките, търговията с горива, монополите във вид на електроразпределителни дружества", коментира още Шопов.
Депутатът от "Атака" е на мнение, че кръглата маса от 1990 г. изобщо не е била необходима и е нанесла повече щети на прохождащата българска демокрация, отколкото ползи.
Според Павел Шопов тогава най-добре е било да се отворят досиетата. "Така още в началото щеше да се разбере кой кой е, но, тъй като това не се случи, преходът тръгна накриво и резултатът беше престъпното обогатяване, съсипването на българската икономика, проблемите с външния дълг, който още изплащаме", коментира Шопов.