"Качеството на обществения дебат в една страна започва да се превръща в критичен фактор за състоянието на икономиката. И ако може за известно време да заглуши медиите, правителството в Унгария ще стане жертва все повече на улични протести, генерирани през интернет и социалните мрежи", смята политологът.
Според Иван Кръстев психологически това е едно от най-тежките измерения на настоящата криза, защото хората са живеели с идеята, че когато се присъединят към ЕС, влизат в свят без криза.
"Унгария и Гърция бяха двете страни, с които България винаги се сравняваше. Гърция от гледна точка на това, че живееха добре и искахме да живеем като тях. С Унгария сме се сравнявали последните поне 56 години, тъй като тя винаги беше "най-веселата барака" в рамките на социалистическия", обясни Иван Кръстев. По думите му е важно да се интересуваме какво става при другите, ако искаме да разберем какво се случва и при нас.
Според него Унгария и Гърция са интересни, защото става дума за два напълно различни подхода за излизане от кризата. В Унгария се случва това, което част от гръцката опозиция мечтае да се случи и в Гърция. Но и в двата случая е трудно да се разбере къде всъщност е успехът.
"Още през 70-80 години унгарската икономика започна много да се променя, така че когато падна Берлинската стена, тя беше в много по-добро положение от всички други бивши соцстрани. Тя беше по-близко до европейските пазари, почти всички големи компании направиха офиси в Будапеща, а не в София или Букурещ. През всичките тези години в Унгария не е имало нито веднъж извънредни избори. Винаги е имало стабилност в управлението", смята политологът. Според него именно този успех е и част от настоящия проблем.
През всичките тези години Унгария е губела конкурентоспособност, защото заплатите са повишавани, производителността – не. Същевременно чакванията на хората да не се лишат от нищо се е засилвала, като през 2004 година правителството на социалистите увеличава заплатите на чиновниците със 100 %. Постепенно се появява спирала, която чисто икономически не може да бъде спряна. "Балонът гръмна в началото на 21 век, когато идеята беше, че влизането в ЕС автоматично прави Унгария по-конкурентоспособна, чуждите инвеститори все повече ще идват, имаше очакване, че самото влизане в ЕС променя всичко и ти започваш да живееш по-добре", коментира политологът. "Унгарците, които живеят на границата с Австрия, през цялото време настояваха за същия стандарт като на австрийците, но в същото време производителността им намаляваше. Тогава социалистическото правителство взе решение, което в дългосрочен план се оказа изкючително погрешно – рязко увеличаване на доходите на населението, с надеждата, че това ще стимулира потреблението. Това не стана. През 2006 година социалистите отново спечелиха изборите, но тогава беше вече в ситуация на много тежка икономическа криза. Постепенно недоверието към властта се засили, което радикализира опозицията. Когато "Фидес" дойде на власт през 2010 година те спечелиха 2/3 от местата в парламента. През последните 20 години нито една партия в Европа не е получавала такава подкрепа", обясни Иван Кръстев.
По думите му партията "Фидес" решава, че ще се откаже от всички традиционни икономически мерки, които се взимат в другите страни, че ще се откаже от преговорите с МВФ и ще проведе нещо, което прилича на специфична национална унгарска икономическа политика, която да помогне на средната класа.
"Първо, има тотална концентрация на властта – беше ограничена свободата на централната банка
и на съдебната система. До голяма степен във фигурата на премиера Виктор Орбан е концентрирана 90% от властта и хората бяха готови първоначално да подкрепят това, защото вярват, че трябва лидерство, за да бъде решена кризата. Второ, правителството се опита да прехвърли част от цената на кризата на чуждите инвеститори – бяха направени еднократни данъци за банковия сектор, контролиран предимно от чужденци. С намаляването на данъците се надяваха да стимулират потреблението, икономиката да започне да расте и това, че ЕС ще си затвори очите за това, което се случва", поясни Иван Кръстев. Така сега хората, които сега виждаме на улицата, са в изключително тежко положение – взимали са заеми в швейцарски франкове, сега трябва да ги плащат с парите, които получават във форинти, като през последните години франкът е станал все по – скъп, а форинтът все по-евтин.
"Изведнъж се оказва, че средната класа не може да се справи с това. Правителството, за да излезе от тази ситуация, започна с една много силна риторика да се опита да спечели доверието на хората, но не произведе никакъв икономически растеж",смята Иван Кръстев.
Според него Унгария има пари до средата на тази година, тогава или трябва да вземе заем от външните пазари, или ще трябва да обяви фалит.
"Унгария ясно показа, че опитът да се справи с икономическата криза през отказа от бюджетна дисциплина няма да сработи. Така че концентрацията на власт не работи, когато се следва грешна политика", смята политологът.
"Част от кризата на демокрацията е, че забравихме защо искаме демокрация", коментира той.
