В Европейския съюз съществува специален формуляр, който дава на пациента същите права. Приемането на директивата се наложи, тъй като различните държави нямаха координация помежду си във взимането на решение дали даден пациент трябва да се лекува в чужбина. Вследствие на това пациенти осъдиха страните си в Европейския съд за отказано лечение. Наш сънародник също осъди България. През миналата година на лечение в Европейския съюз сме изпратили половината кандидатствали - 30 души.
На какви критерии трябва да отговаря човек, за да бъде одобрен?
На първо място трябва да е здравно осигурен. Заболяването му трябва да изисква лечение, което България не може да осигури, или лекарства, които не могат да се купят в България, или когато трябва да чака твърде дълго. Също така, когато лечението му в България е под стандарта за качество.
Клиниката по ревматология става втори дом за Боряна Ботева, след като лекарите й поставят диагноза - болест на Бехтерев. Болестта атакува предимно млади хора - постепенно сковава гръбначния стълб, а в крайната си фаза обездвижва.
„Нелечението е свързано с много голяма болка, която колкото и да се опитваш да я преодоляваш и потискаш тя в един момент започва да властва над целия ти живот и не можеш да се справиш”, споделя Боряна Ботева.
От началото на годината едно от лекарствата трябва да се осигурява от болниците. Повечето обаче отказват, защото е скъпо.
Ако всички болници откажат да осигурят лечение, пациентите ще имат право да се възползват от новите разпоредби. Европейският парламент е решил да бъдат създадени информационни центрове, които да съдействат на пациентите да намерят правилното лечебно заведение. Специална комисия ще решава дали да го изпрати в чужбина.
„Комисията ще разглежда всеки отказ на страната членка по отделно, за да се види дали не се злоупотребява с предварителната оторизация”, обясни евродепутатът Антония Първанов.
Възможностите за отказ са само четири. Ако лечението в чужбина създава риск за здравето на пациента, риск за общественото здраве, ако има съмнение за лиценза на клиниката или ако лечението създава опасност за финансовата стабилност на здравната система.
Тези критерии за отказ пораждат различно тълкуване от пациентските организации у нас. Според тях директивата означава, че пациентите могат да отидат в Европейска клиника, ако просто не са доволни от лечението в България.
„Директивата може да се тълкува за България по следния начин: здравната политика принуди много лекари да емигрират през последните години. Сега се създава възможност лекарите да бъдат последвани от своите пациенти”, каза д-р Стойчо Кацаров, Центъра за защита на правата в здравеопазването. Предстои директивата да бъде приета от Съвета на Европа.
Новият регламент няма да влезе веднага в сила, а поне след 2 години.
И още нещо. Всеки здравноосигурен пациент може да се прегледа при европейски лекар, без да минава на комисия. Но ще се наложи да плати разликата в цената на прегледа. За съжаление, директивата не важи за пациенти, които имат нужда от трансплантация.
