Както каза един представител на месопреработвателите - носталгията по БДС и цените отпреди 89-та са много силни, но ситуацията на пазара през 2010-та е различна. Продуктите, за които в момента тече дискусия за връщането на стандарт са - кайма, кебапчета, кюфтета, кърначета, сурова наденица, кренвирши "Странджа" и "Сердика", свинска варена наденица, траен варено-пушен колбас "Бургас" и "Шпеков".
С връщането на БДС, както и при млечните продукти, ще възникне въпросът с контрола. Защото и при колбасите нямаме система, която да направи количествен анализ. Или иначе казано - количеството месо си остава тайна. Освен това, въпросът за така наречените Е-та.
Сега те са позволени по регламентите на Евросъюза. Проучванията на пазара показват, че потребителят търси евтиното, а то няма как да е само от месо. Съществен елемент към днешна дата е наличието на големите вериги магазини, които искат ниски цени и дълъг срок на годност.
Как стои въпросът с влагането на соя?
Това е нещото, с което доста се спекулира. Тя не е вредна, просто няма хранителните качества на истинското месо. Освен това е била позволена и по БДС - в рамките на 3 до 5 процента. Друг е въпросът, че през анализ на крайния продукт, няма как да бъде засечено точно вложеното количество.
Днес на дневен ред излезе отново и връщането на още един стандарт - този на хляба.
И хлебопроизводителите отново заявиха, че са съгласни, но искат стандарти по цялата верига - т.е. и за зърното, и за брашното. Стана ясно, че те държат на подобрителите в хляба, с мотива, че не са доволни от качеството на зърното. Засега рецептата им не съвпада с тази на земеделският министър за хляб по БДС
За плодовете и зеленчуците
В момент, когато българските производители прибират реколтата си, отново имат проблем с дъмпингов внос. За поредна година обаче държавата е безсилна пред този факт. Основният проблем е с вноса от страни извън Европейския съюз.
А този процент не е малък - 65 на сто от плодовете и зеленчуците, които идват отвън, са от трети страни. Разликата в цените е драстична, а тя удря директно българското производство. Мария Георгиева разговоря днес с един голям производител от Хасковско.
Само след дни земеделският производител Георги Димов ще бере първия пипер от полето. Сметката му показва, че до тук за всеки декар от реколтата, вече е похарчил по 1300 лева. Дали ще има печалба още не е ясно.
"Дотогава Бог знае, колко ще внесат от Гърция, от Турция…..нали цената ще е нищожна. Ако произведеш два тона от декар, по 60 стотинки - 1200 лева. Тая година едва ли ще се произведе по два тона от декар. Значи, пред провал е производителят”, каза Георги Димов.
Земеделският министър съобщи, че се обсъжда пакет от мерки, които да защитят българските производители. Основното е изработването на механизъм за събиране на ДДС на границата не на база фактурни, а на средни пазарни цени.
Земеделските производители обаче не вярват, че добрите намерения на министерството ще дадат резултат.
"Македония и Турция не са в Европейски съюз. За да се прави такъв внос – безмитен, завоите се правят - безмитен внос, на временно съхранение - да се преработи и да се изнесе, което…реално не се осъществява”, допълни Георги Димов.
За да спрат да действат подобни схеми, зеленчукопроизводителите искат в разгара на лятото държавата да въведе защитни мита за продукцията им. От своя страна земеделският министър обясни, че е възможно страната ни да започне процедура по доказване на дъмпингови цени и вносът от тези страни да бъде спрян. Засега, обаче, срокове за въвеждане на защитни мерки няма.
