Българските жени подценяват сексуалното насилие, констатират експерти. Според специалистите причината е, че проблемът не получава достатъчно публичност и гласност в обществото.
В представени наскоро резултати от проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" се констатира, че в 80 на сто от случаите на сексуалното посегателство над жени, насилникът е бил познат на жертвата. Проучването е направено в началото на 2011 г. и обхваща 1 000 жени над 18 години и експерти от организации.
Сексуалните престъпления над жени варират между 4 и 11 процена
Според изпълнителния директор на "Алфа Рисърч" Геновева Петрова това означава, че у нас между 100 и 250 хиляди жени са жертви на сексуално посегателство.
Тревожен според Петрова е фактът, че българските жени подценяват сексуалното насилие. То се определя като много голям проблем от жените на възраст между 18 и 30 години, със средно образование, упражняващи ръчен труд, както и групите с най-ниски доходи. Данните сочат, че има връзка между наличието на преживяното изнасилване и високата оценка за сериозността на проблема.
Жертвите не разпознават психическото сексуално насилие
Експертните оценки показват, че сексуалното насилие "се разпознава от хората като проблем, когато става въпрос за изнасилване", а при наличие на психологическо сексуално насилие самите жертви "не го разпознават като такова".
Жените до 30-годишна възраст в столицата в по-голяма степен от останалите определят воайорството, показването на порнографски материали, намеците за външността и нежеланите докосвания, като форма на сексуално насилие.
Жените над 40 години са по-склонни да посочват предложенията за интимност с цел издигане в кариерата като аспект от сексуално насилие над техния пол.
Делът на посочилите домашното насилие като форма на сексуално насилие нараства значително при жените над 40 години.
Едва 4% от интервюираните признават, че са били жертва на изнасилване
Ниска е и степента на споделяне пред организации, занимаващите се със закрила на жени, пострадали от насилие. 69 на сто от българките заявяват, че биха се обърнали към полицията при случай на сексуално насилие над тях или над друга жена. Значително по-малък е делът на споделилите, че ще се обърнат към близките си - 29 на сто.
Реакциите при реален случай на изнасилване са коренно различни и потвърждават склонността към запазване на анонимност. По-малко от половината пострадали са споделили с близките си и едва една трета са съобщили в полицията.
Ниското доверие в интситуциите
Сред различните институции, ангажирани с преодоляването на проблема, с най-голямо доверие се ползват организациите за защита на жени, жертви на насилие (64 процента). Най-ниско е доверието на българските жени към съдебната система, а доверието към полицията е силно поляризирано, сочат данни от изследването.
Георги Тотков - началник сектор "Престъпления против личността" при СДВР, отчита че най-уязвимите места за сексуални посегателства са откритите пространства около жилищни блокове, незащитените места около спирки на градския транспорт, както и изоставените постройки.
Как да се защитим от сексуално насилие
Според Георги Тотков може да се говори за сходство в поведението на жените станали жертва на сексуални престъпления. Тези жени изпращат невербални сигнали към насилника. Най-често те излъчват несигурност и липса на самочувствие, което престъпниците усещат и използват. Затова специалистите съветват жените да демонстрират самочувствие и самоувереност. Ако жената все пак стане жертва на сексуално посегателство, специалистите препоръчват пострадалата възможно най-бързо да уведоми полицията и да даде максимални подробности за извършителя. Времето е ключов фактор в разкриването на сексуални престъпления, категоричен е Георги Тотков.
