Туристите във Варвара се оплакват, че не могат да чуят шума на вълните от този на тамошния електрически генератор. Той е видимо стар и е на дизелово гориво. За да работи 8 часа, са му необходими по три литра гориво на час. На концесионера това му струва 24 лева.
Николай Михов е взел плажа на Варвара на концесия за пет години, за първо лято е тук и използва генератора, защото няма сметка да прокара електричество на това място - минималната такса е 60 хиляди лева. Твърди, че сигналите срещу шума от генератора са провокирани от завист и конкурентни икономически интереси.
Фактът, че плажът се намира на територията на природен парк Странджа и в зона от НАТУРА 2000 още повече затруднява създаването на удобства за туристите.
Законът в тези защитени територии и местности забранява всякаква човешка дейност, която би могла да повреди или унищожи дори и едно цвете. А човешката дейност в парк Странджа е навредила сериозно на природата, тъй като много от туристическите селища влизат в тази територия.
В парка има застрашени уникални растителни видове като блатното кокиче, от което се извлича нивалин, използван в производството на лекарства за ставни заболявания. За цветето идват организирани групи чак от Пловдивско и унищожават растението по поръчка на различни фармацевтични фирми.
Друго защитено растение - пясъчната лилия, пък направо се стъпква от туристите, защото расте на плажовете, въпреки че концесионерите са задължени да го пазят.
Едно от малкото растения, които в Странджа оцеляват от набезите на хората, животните и насекомите, е зелениката, и то защото е отровна. Дори пчелите не събират мед от цветовете на вечнозеленото растение, което от целия Балкански полуостров може да се срещне само в Странджа.
В Странджа има 11 застрашени растителни вида сред които странджанската боровинка, звъниката, кримският чай. Проектът за спасяването на тези видове струва обаче над 700 хиляди лева - сума стотици пъти по-голяма от концесионната такса на малък плаж като този на Варвара.
