Това е девизът на една българка, която макар и в инвалидна количка, притежава духа на истински световен шампион.
Никой не знае колко са хората, приковани към колички в България. Нина е една от тях.
"На двегодишна възраст съм имунизирана срещу детски паралич и имунизацията, ваксината всъщност, е била жива", разказва тя.
След лекарската грешка Нина трябва да се справи с два проблема - веднъж, да оживее, и втори път, да се научи да живее живота си пълноценно, пък макар и в инвалидна количка.
Първото упражнение, което човек трябва да направи, когато е на количка, е да каже: "Аз искам и мога!" Това е девизът на 11 души от Центъра за независим живот. Всеки понеделник и петък те се събират, за да правят упражнения.
И ако по отношение на тялото си Нина е в състояние да направи дори и невъзможното само с две думи: "искам" и "мога", то жената се оказва безсилна пред далеч по-прости неща в ежедневието -"Да мога да отида на кино, да мога да отида на театър, ей тука да си изпия бирата с вас или с приятели, и да не е проблем. Какво ми се иска? Да бъда като вас, вие, ако ви попитам, ей там колко стъпала има, вие няма да знаете, обаче аз съм ги преброила и знам. Ето това искам: да не броя стъпалата никога."
