В първата работна седмица на Нова година в приложение към Националния рамков договор ще бъдат уточнени условията за неотложната помощ, която личните лекари трябва да осигурят за пациентите си. От Сдружението на общопрактикуващите лекари възроптаха срещу новия ангажимент, но на практика от години джипитата са намерили варианти, за да покрият изискването за 24 часова помощ на пациентите си.

От години в 17-то ДКЦ в София има дежурен кабинет, който поема неотложната помощ извън работния график на лекарите, в почивните дни и по празниците.

„Ние сме направили една схема - въз основа на броя на пациентите се определят броя дежурства на всеки лекар месечно. Всеки лекар може да прецени дали сам ще дежури или ще предостави дежурствата на колега, на който има доверие. Не се заплаща нищо освен потребителската такса”, каза д-р Николай Брънзалов, общопрактикуващ лекар.

На вратата на всеки лекар има информация за дежурствата и спешен телефон. Пациентите обаче почти не им обръщат внимание.

„В голяма част от случаите, обикновено се обаждат на нас. А това е GSM тероризъм. Няма човек, който да бъде на разположение и да вникне в проблема по телефона. Медицина по телефона не се прави”, каза д-р Брънзалов.  

Подобни дежурни кабинети има в много ДКЦ-та, но предимно в градовете. Проблемът остава за по-малките селища. Други лекари са сключили договори с медицински центрове, които да поемат случаите през нощта и по празници. Трети вариант е взаимната замяна между няколко доктора. От Нова година с новите условия за неотложната помощ, лекарите ще получават месечно допълнително по 11 ст. за пациент. Така, ако един лекар има 1 500 пациенти, за следващата година ще получи допълнително 1980 лева.

Повечето медици не се ангажират да кажат кога пациентът да звъни на личния си лекар, кога на спешна помощ или на дежурния кабинет. Все пак при внезапно високо кръвно през нощта или в почивни дни, д-р Брънзалов съветва първо да се потърси дежурния лекар.