Кризисните центрове за деца, станали жертви на трафик и насилие у нас са в сериозни разминавания с международните стандарти по правата на детето. Това становище изразиха от Българския хелзинкски комитет.
От комитета смятат, че престоят на деца в кризисните центрове трябва да бъде максимално кратък - до три месеца, след което те трябва да бъдат пренасочвани към центрове за настаняване от семеен тип или при близки и роднини.
Около 10 процента от децата пребивават там над максимално допустимия според закона срок - шест месеца, заяви Станимир Петров от БХК.
По думите му кризисните центрове са места за лишаване от свобода. Децата, настанени там, са постоянно заключени и не могат да се придвижват свободно, дори и това да не се налага. От Българският хелзинкски комитет препоръчват настаняването в центровете да бъде селектирано, някои от тях да са за по-тежките случаи, при които децата са застрашени от повторна експлоатация.
Друг констатиран проблем е, че у нас функционират само 11 центъра с капацитет 123 места. Само през миналата година са издадени 259 заповеди за настаняване.

Снимка: Архив БГНЕС