За 34-годишния Митко Николов от Видин дистанционната работа не е новост. Вече десет години той работи от разстояние, а от миналата година е ръководител на два проекта с основна дейност в София и често пътува из страната.
"Работил съм и в офис, и работата по никакъв начин не се различава. Това дали началникът ти е в съседната стая или е в отсрещния монитор няма никакво значение. Аз работя на 200 километра от моя работодател, но ако го питате, сигурно, работя по-добре от някой от работниците в съседната стая, в която е и той", обяснява Митко.
Той е сред късметлиите със съвестни работодатели, но до момента хората като него нямаха гаранция за осигуровки, зачитане на стаж, обезщетения, болнични и отпуск. Промените задължават работодателя да оборудва работното място в дома на служителя си.
"Тези права и задължения обаче с нищо не надвишават нормалните задължения на работодателя към работещите в дадения офис", разяснява Снежана Славчева - директор "Качество на труда" към Българска стопанска камара.
От синдикатите очакват съпротива от фирмите, част от сивата икономика, защото уреждането на взаимоотношенията с дистанционните служители може да им донесе и загуби.
"Ако искат работодателите да са напълно в крак със закона, може би, ще загубят някои преимущества, които имат сега, тъй като държат на тъмно една част от отношенията - не плащат част от разходите, които би трябвало да платят, включително техника, електрическа енергия за дома, в който ще се работи дистанционно”, казва Чавдар Христов - главен юрист към КНСБ.
В България няма данни колко хора работят дистанционно. Тепърва се събира и информацията за надомните работници.
