В натовареното и забързано всекидневие яденето често се свежда просто до приемането на някакъв хранителен продукт. Човешкият мозък обаче се нуждае от специфични храни, за да се зареди с енергия и да функционира качествено, напомнят германски и австрийски експерти, цитирани от ДПА.
Източник на енергия твърде често са сладките и мазни хранителни продукти, които са достъпни за всички и освен това са апетитни. Мозъкът наистина предпочита парче шоколад пред една ябълка, тъй като плодът съдържа по-малко от необходимата за енергийното му зареждане глюкоза. "В напрегнати ситуации желанието за сладко се засилва под влияние на отделяното количество стресови хормони", обяснява Ингрид Кифер, диетолог от Виена.
Захарите се разделят на монозахариди и полизахариди в зависимост от дължината на въглеродната верига. Монозахаридите, от които най-важният е глюкозата, се съдържат в сладките продукти и осигуряват бърз енергиен заряд.
"Ако хапнете шоколад, нивото на захарта в кръвта се повишава бързо и в мозъка се синтезират големи количества от хормона на щастието серотонин. Този ефект обаче изчезва също толкова бързо", допълва Кифер. Резултатът е внезапно чувство на умора, а ефектът върху тялото е всичко друго, но не и усещане за енергичност.
Захарите е препоръчително да се набавят под формата на полизахариди или т.нар. сложни въглехидрати. "Тъй като те все още се разграждат в храносмилателната система, нивата на кръвната захар и съответно способността за концентрация са по-постоянни", обяснява Ингрид Кифер.
Източник на сложни въглехидрати са основно пълнозърнестите продукти, овесената каша, картофите, варивата, плодовете и зеленчуците.
Нервните клетки в мозъка се нуждаят и от ненаситени мастни киселини, за да функционират качествено. "Омега-3 мастните киселини в частност предпазват от инсулт и запушване на артериите", казва Андреа Флемер, биолог от Мюнхен.
Т.нар. "добри" мастни киселини се откриват в много видове ядки, в масла от лен и рапица и риби като херинга, тон, сьомга и скумрия.
Витамините А, С и Е, известни със свойствата си на антиоксиданти, също съставляват важен компонент от храните за мозъка. Те елиминират кислородните радикали - виновници за увреждането на клетките, и по този начин предпазват нервните влакна и кръвоносните съдове, обяснява диетологът Мануела Марин от Берлин.
Недостигът на тези витамини води до нервност, раздразнителност, умора и липса на енергия. Идеалните плодове за набавянето на витамин С са ягодите и кивито, тъй като в тях количеството му е по-високо, отколкото в портокалите.
Витамините от В групата също са важни за мозъка. Те предпазват нервните клетки и стимулират формирането на нови нервни тъкани. Витамин В се съдържа основно в маята, пшеничните зародиши, кълновете, авокадото, бананите. Бананите ефективно противодействат на стреса, тъй като, подобно на шоколада, съдържат протеина триптофан, който тялото преобразува в серотонин.
За разлика от шоколада обаче бананите са богати на сложни въглехидрати и допринасят за по-дълготраен релаксиращ ефект и по-продължителна способност за концентрация./БТА
