В Свищов бяха измерени 37 градуса, а в много райони от страната температурите надхвърлиха 36 градуса.
Заради високите температури прегряха телефоните в центровете за спешна помощ в страната. Какви са най-честите спешни случаи заради жегата, разказва Кристина Баксанова:
Най-много са повикванията заради проблеми с кръвното налягане и инсулти. В София болниците се препълниха от пациенти, получили инсулт, съобщиха от дежурните лекари. В столицата почти всички неврологични отделения са запълнени. Все още свободни легла има само в две болници - "Св. Анна" и "Царица Йоанна". А какви са другите здравни оплаквания от горещото време?
Часът е три и половина след обед. Въпреки че температурата е над 30 градуса, на Женския пазар в София не липсват клиенти.
- Как се работи в жегата?
- Не ми пречи. Пречи ми чак като умът ми не работи. Нямам клиенти, нямам какво да нареждам на масата - тогава много ми тежи, т.е. между 14 и 15 часа, сподели Бисер.
За да напазарува, 90 годишният дядо Иван е избрал най-горещия час от деня:
"Как се пазя от жегата? Никак - ей така, мене не ми е топло”.
Именно пазарите и спирките на градския транспорт са едни от местата, където през последните дни най-често се налага на лекарите от Спешната помощ да помагат на припаднали в жегата.
Въпреки лекарските предупреждения, предимно възрастни хора подценяват високите температури. За двата дни спешните екипи имаха над 200 повиквания, като само до средата на днешния ден 20 бяха случаите на припаднали на улицата пациенти.
"Работата е много натоварена. Има страшно много повиквания от най-разнообразен характер. високо кръвно налягане и обратно - твърде ниско. Много улични случаи - прилошавания, припаднали. В тези горещини много често се случват и епилептични гърчове, сърдечни оплаквания. Освен това и неврологични случаи - мозъчни инсулти”, съобщи д-р Теодора Николова.
Лекарите предупреждават да не се излиза в най-горещите часове от деня, да се приемат повече течности, а хронично болните да приемат редовно лекарствата си.
В болница Св. Екатерина приемаха пациенти със сърдечни проблеми, провокирани от жегата. Те за щастие са сравнително по-малко.
Здравните експерти предупреждават, че при такива температури зачестяват и трудовите злополуки.
Има ли наредби, които да регламентират как да работим в жегата?
При температури над 35 градуса освен работещите на открито, уязвими са и тези, които работят с източници, излъчващи топлина, както и заетите в стъкларската, керамичната, хранителната промишленост, машиностроенето и металопреработването. Различните наредби за безопасност на труда изискват от работодателите да подобрят вентилацията в работните помещения, да увеличат почивките, да осигурят течности и при възможност да изместят смените по ранните часове на деня.
"Повишаването на телесната температура с 1 градус увеличава риска от прегряване, от топлинен удар, забавяне на реакциите и увеличаване на реакциите. Това води до грешки и трудови злополуки”, каза доц. Катя Вангелова.
Оказва се, че въпреки доказаните негативи от това да се работи при температури над 35 градуса, специална нормативна уредба по въпроса няма. Всичко е в ръцете на шефа - той има правото да реши как да облекчи натоварването ни в горещините. По примера на Гърция - в някои общини са разпоредили намаляване на работния ден.
В Кюстендил така нареченото "гръцко" работно време действа от 1 юли и вече се отчита ползата от нововъведението.
"Когато и специалистите съветват всеки след 14 часа, между 14 и 17, да не се движи, не виждам защо трябва да предизвикваме хората да търсят услуги”, коментира кметът Петър Паунов.
Нещо повече - кметът обмисля да удължи с още един месец 6-часовия работен ден. Служителите в администрацията са доволни, че по жегите са си вкъщи, нищо, че съкратеният график намалява с 25% заплатите им.
"Хората следобед, на жегата, вече не могат, пък и ние не можем, така че двойствено и за нас, и за гражданите”, заяви общинският служител Антоанета Пенева.
Направената статистика сочи, че клиентите на общината не са намалели, въпреки новия работен график.
Засега примера на Кюстендил не е последван от друга голяма община в региона. В Благоевград например през 2007-ма година се работеше до обяд. Но това лято работният ден е пълен и не се пести от климатици в сградата на кметството.
