Има хора, за които началото на новата година има по-особен смисъл. Просто защото искат да забравят отминалите дванайсет месеца. Такава беше 2011 г. за трима българи, които прекараха 145 дни в плен в Судан.
Надали когато Тодор Живков е летял на борда на хеликоптера, е предполагал, че след години руската машина ще бъде надупчена от руски куршуми, изстреляни от руски Калашници, разпръснати с хиляди из размирен Судан. Година по-късно "Лима Зулу Чарли Алфа Майк", както е регистриран хеликоптерът в наши дни, е в хангара, а командирът Бранко Чорбаджийски и бордният инженер Веселин Манолов влизат в кабината за първи път след онзи фатален 13 януари. Когато седем души се опитват да измъкнат екипажа директно през люковете.
"Искаха да ни измъкнат, но бяхме вързани с коланите за седалките и просто им беше трудно”, каза Бранко Чорбаджийски. Веселин Манолов каза, че това е било едно изпитание, което ги е направило по-силни.
„Научихме се на много неща, видяхме, че човек може да живее по различен начин, да оцелява...", казва Веселин.
Някои мъже стават братя в казармата или на фронта. Днес пилотите казват с чувство за хумор, че са "братята от Судан".
„По време на престоя ни там сме намирали време да се шегуваме, защото там при тези лишения, нямаше ли чувство за хумор... Но имаше и моменти, когато сме си плакали и то поотделно, а заедно... плакахме”, споделя Бранко. И тримата продължават да летят.
