Само една от тях обаче се съгласи да бъде записана и цитирана.
Приятелките на Росица са убедени, че роднините на мъжа й са съучастници в убийството или най-малкото са помогнали на съпруга й Изад Кехая при заличаването на следите.
Росица Берие е една от жените, с които убитата е споделяла в последните години от живота си.
"Той беше непредсказуем - в смисъл такъв изключваше телефона, постоянно я следеше", разказва Росица Бедрие, приятелка на жертвата.
Два три пъти е правил опит да я отравя, копал е в градината едно място и е казвал тук ще те погреба, това го знаеха и консулът и посолството, тя се оплака на всички. Стрелял е по нея с огнестрелно оръжие, с пушка. Всичко това се знаеше и никой никакви мерки не взима".
Роси се е оплаквала на консула Георги Младенов и на Иван Костадинов, който беше първи секретар.
"Той никакви мерки ли не е предприел?"
"Не напротив той се обаждал на мъжа й и на свекър й. Обажда му се и казва буквално, тя идва при мен и иска да бяга с децата, иска моето съдействие да напусне Сирия."
И Росица Желязкова, и двете й дъщери, остават без паспорти още при пристигането си в Сирия през 1999 г. Отнема им ги свекърът - о.з. генерал Жаудат Кехая.
"Кой и с какво точно е заплашвал приятелките на Роси?"
"Братът на убиеца и бащата. Бащата в момента е прибрал децата вкъщи, заключил ги е и бабата няма достъп до децата."
Срещите на бабата Кръстана Желязкова с двете й внучки Мисрин и Суад стават възможни след намеса на посолството и местните власти.
В сряда на децата баба им каза, че майка им е починала, те не знаеха до този момент.
Дъщерите на Росица не са допуснати на погребението й. Баба им вече е завела иск за попечителство пред шериатския съд, въпреки настояванията на ген. Кехая да се откаже.
Българките в Дамаск са събрали необходимите пари, за да бъде платена на адвокатите първата вноска от 1 500 долара.
