Промени в здравеопазването - вече всички кардиологични процедури, без операциите, се вписват в специален електронен регистър. Целта - по-добър контрол и най-вече по-добро качество на лечението. Какво печелим ние пациентите?

В регистъра информация ще подават 36 лечебни заведения.

В толкова се извършват инвазивни сърдечни процедури, т.е. лечение на сърдечно-съдови заболявания безоперативно. Всяка от тези болници ще трябва да вписва името на лекуващия лекар, личните данни на пациента, вида на процедурата - спешна или планова, началото и края на интервенцията, както и причините за провеждането й.

Вписването се извършва до 24 часа от извършване на процедурата от лекаря, направил интервенцията с електронен подпис и парола, дадени от Министерството на здравеопазването.

Лечебните заведения, които не спазват новите правила ще бъдат глобявания от 500 до 2000 лв.

Самите пациенти няма да могат да ползват регистъра. Болниците също няма да знаят какви процедури са правени в друго лечебно заведение, с цел опазване на данните.

Дончо Ненов е претърпял сложна инвазивна кардиологична процедура. Две от трите артерии на сърцето са били силно стеснени. Вместо операция, през ръката в артериите са поставени стентове, излъчващи лекарства.

„Когато човек е в такова състояние, винаги има някакви приетснения, свързани с неговото здраве. Но още с първите контакти, когато попаднах в екипа разбрах, че съм в добри ръце”, сподели Ненов.

20 минути след извършване на процедурата, лекуващият лекар доцент Петров въвежда данните в електронния регистър. Влиза с електронен подпис на флашка и парола.

Електорнният регистър има две нива на досъп - от лекаря и от здравните власти.

„Това също е изключително важно. Първо по причина да бъде невъзможна фалшификацията и второ, за да бъде извличана информация”, обяснява  доц. Петров.

Сърдечно-съдовите заболявания са сред най-разпространените здравословни проблеми у нас и са причина за около 60% от общата смъртност в страната. За една година около 15 хиляди българи получават инфаркт. Безоперативно се лекуват едва 20%. Някои европейски страни като Чехия са достигнали 90 на сто.

„Това ще бъде един от методите за контрол на честотата на усложненията. Т.е. екипи и болници, при които има повече усложнения трябва да анализират дейността си и трябва така да оптимизират дейността си, така че процентът на усложнения да се доближава до общоевропейските норми”, допълва кардиологът.

След успешната процедура Дончо Ненов си отива вкъщи още утре. Той ще трябва да води и здравословен начин на живот - за да навестява по-рядко лекуващите лекари.

За да се повиши успехът на лечението на сърдечно-съдови заболявания у нас започва и информационна кампания на тема остър миокарден инфаркт. Тя е част от международната инициатива Стент За Живот.

Целта е да се достигне до всеки дом и хората да научат как да се предпазват от инфаркт, как да го разпознават и как да реагират при появата му.

Целта е безоперативното лечение на инфаркт да започне до 2 часа след получаването на болката.

Т.е. разпознаването на инфаркта, пристигането на линейката, транспортирането до болницата и лягането на масата да е включено в този интервал. Все пак лекарите допълват, че има смисъл ако се реагира и в рамките на 6 часа от получаването на инфаркта.